Въведение ІІІ

Всеки човек има неща в живота си, които би искал да не се помнят. Включително и аз.
Нещо такова имах пред вид, когато ти възразих за конфликта между Левски и Анастас поп Хинов.
Да, аз наистина зная много неща, за много наши съвременници; аз не съм прекарал със семейството си толкова време, колкото с Добромир Тонев например, но съм убеден, че и при него има много неща, които е по-добре да не се знаят. Ще се опитам да се аргументирам: В един прекрасен стих на Кристин Димитрова (а тя има наистина прекрасни стихове, не я познавам лично, но като я чета, изпитвам желание или потребност да я виждам, бих казал дори да помълча със нея), та в един стих на Кристин Димитрова се казваше, че истината не е в състояние да пренесе през времето дадено събитие или явление. А дори и да го пренесе, контекста на времето е вече друг, в друг, различен контекст, тя може да придобие белезите на неистина. Ето защо тая работа трябва да свърши мита.
Аз съм слаб в създаването на митове, освен това смятам, че те не се създават от един или двама души ей така - сядат и създават един мит.
В този смисъл трябва да ти призная, че ако ти си имал идеята да създадеш някаква митология около себе си, да демитологизираш други под формата на "Мило дневниче..." или своеобразен лексикон, в който са изпедепцани мисли, надживели вековете, просто не се е получило.
И възражението ми не идва толкова от обстоятелството, че отделяш толкова много внимание на самия мен и моето село Рогош, а от това, че задачата, която си си поставил не е по силите ти. И това прозира зад всеки твой ред. Може би формата е сбъркана, може би идеята не е узряла или ти не си узрял за нея, може би не си намерил верния алгоритъм - причините могат да бъдат какви ли не.
Сигурно има някакъв смисъл да съхраниш написаното - не за бъдните поколения, както си се изцепил на едно място, а за по-нататъшно осмисляне и някакъв вид литературна флотация, чрез която да се извлече ценното, колкото и малко да е то и ако все пак го има.
Но в този си вид, както казват в известното вече село Рогош, известно като селото на Тодор Чонов:
"Язък за барута!"

Екстри: