ДОБРУДЖA, ТРИГОРЦИ
или СТАРОТО ДЖЕФЕРЛИ ЮЧОРМАН КРАЙ БАЛЧИК
За по-напряко минах през нивята.
Бе Добруджа като зелен килим...
Фазан се вдигна, заек се замята
и щъркел закръжа в простора син.
Завърнал се след тридесет години,
пък младостта уж вчера отлетя –
сърна покрай пътеката ми мина,
а аз направо стъпвах по цветя.
Обрасла в бурен, някаква пътечка
отведе ме при стария геран;
бе сухо там, където смях шуртеше,
останал само – орехът голям.
Под него запладняваха овцете,
понякога засвирваше кавал,
по клоните му шетаха момчета...
И аз от него орехи съм ял.
На хвърлей ей го! – гробището тихо
със кръстове, покрити с лишей чер.
Тук много сълзи в угарта попиха,
за пръв път тук видях се кавалер.
Не кавалер на ордени, медали,
а със мотика проста във калта
отварям вада, като че едва ли
от мене там зависеше света.
Пловдив, 25 май 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
