Въведение ІІІ

(„Книгата”) МЕТАЛНИЯТ ПРИВКУС НА ОМЕРЗЕНИЕТО

04.09.2004. Усещам металния привкус на омерзението: плътно съм обграден от притеснени, наплашени хора, безпомощно наблюдаващи как Лицемерието и Посредствеността дърпат лостовете на обществото, играят дяволския си танц и ни унижават със срамното си тържество за наша сметка.

Колкото по-зле, толкова по-добре за мисията на свидетелстващия за тоя погром над човечността. Противни лица се оказаха зад свалените маски. „Ламски” ми се струва все по-нужен.

Край нас е личност, която спори със самото великолепие на понятието „Училище”. Моята работа е да показвам, че срещу наглостта не сме безсилни, ако сме настойчиви и умни в своето.

Колега пред света ме назова „кръгла нула” наред с наистина кръгла нула, която се подмазва откровено, без капка свян на тия над нас. След час същият приятел ми съобщава на четири очи: „Извинявай, ама нищо не можеш да промениш с тия твои синдикални действия”. Отговорих: „Не си извинен. Не, не мога да те извиня”. Оттогава стои настрана и се поздравяваме учтиво, когато се разминаваме по коридорите.

Когато в първия работен ден подир ваканцията се зарадвах на колегата, че е отново сред нас като редови учител и му предложих да стане член на синдикалната ни учителска секция, както сме работили заедно преди, пак заедно да подхванем работата, господинът заради майтапа ли, заради дявол знае какво... рече: "Аз съм дошъл да разгромя синдикатите. Моята цел тук е да няма никакви синдикалисти, защото само пречат и нищо добро не вършат".

Чуха го поне десетина и му се зарадваха, приеха изреченото като поредната игрива задявка. „Майтап бе, Уили, ама оная работа – в гъза!”

Неколцина напоследък оценяват дейността ми на синдикален лидер като рушител на идилията, като човек, който разваля творческата хармония, като страхливец, който "не поема отговорността" и прочие.

Тече процедура по съкращение на щатове; за мен е успех, че за първи път като че ли тия съкращения се извършват по закона и според човешките правила, когато всеки нарочен за уволнение може да бъде защитаван и да отстоява правото си, както е по закон.

Ставам „лошият”, но все пак отгоре, поне видимо, променят стила си, изглеждат добронамерени... Това малко постижение ли е след години на унижение!

В стихотворение, писано завчера, имам такива редове:

Ах, да имам у себе си сила такава,
бих отворил едно училище за всички,
където натъжените да получават
всеки ден портокалов смях на звездички.

Крила пъстри всяко детенце да има
и значи, в Часа по летене
да изхвърча учителят през комина
и да учи класа във движение.

Да се рее красиво и смело в небето:
да прави лупинги, да се премята,
тъй че да им се свива сърцето
на инспекторите от инспектората.

Всяка седмица клоунът от цирка
да ни учи да правим красиво грешки
и да възкръсваме, след като умираме
подир някое премеждие тежко.

Да имаме Час по изчервяване,
Час по нежност, а защо не и Час по прошка
и никога, никога да не забравяме,
че добри могат да бъдат и лошите.

Ах, да имах у себе си дързост такава,
бих отворил училище едно за всички,
където човекът да получава
портокалов смях на звездички.

Колегата Диана Манчева, връстница на по-малката от дъщерите ми, на Надя, като го прочете, рече, че й се доплакало от това „рошаво стихотворение”.

08.09.2004. Аллах – върховенство на Злото ли е? Все по-жестоки примери имаме на омразата като стил и житейска философия- В Северна Осетия, градчето Беслан...

При откриване на учебната година там, 1 септември, хиляда и двеста* души немюсюлмани, основно християни – от пеленачета до старци, са блокирани от около 32-35 ислямистки „храбреци”, въоръжени до зъби. След 36-часова драма, оставени без вода и храна в жестока задуха, започва избиването на децата и възрастните. Училищната сграда е натъпкана с експлозив, тайно внесен преди това с камиони като уж строителен материал при летния ремонт на училището.

Взривили покрива на физкултурния салон, където били буквално натъпкани около двеста души. Две млади жени от бандата на тия воини на Аллах се смесили с множеството дечица и се самовзривили. Повече от 320** заложници са избити с куршум в главата или загиват под развалините на срутилия се от взривовете покрив. Изскочилите хлапета, обхванати от див страх, пищящи по двора, са разстрелвани хладнокръвно от снайперисти воини на Аллах и земята около училищната сграда буквално е застлана от детски трупове.

Три дни преди това два пътнически самолета, излитащи от Московското летище „Домодедово”, след половинчасов полет са взривени във въздуха почти едновременно... от ислямистки бойци. Два дена подир това сред стълпилите се на една от метро-станциите московчани млада мюсюлманка се самовзривява... Над 90 са жертвите от взривените и рухнали на земята два самолета, към 60 са убитите край спирката на метрото, ранените са над 130 или над 160 – точния брой така и не разбрах.

И при трите случая няма предявени искания от страна на мюсюлманските бойци (чеченци и арабски командоси, обучени да убиват в чест на Исляма). Злото е сторено заради самото Зло, т.е. за величието на Аллах. Така го огласяват ислямистите по няколко ТВ-арабски канала. Ако има прочит това озлобление в Русия през тия последни седмици, той според мен носи тоя смисъл: Треперете, християни! Треперете, неверници! Аллах акбар!***

Ако не е епизод от най-странната война, обявена на нашата християнска цивилизация, то какво друго може да е тая кървава вакханалия? Гори районът на Близкия и Средния Изток – Ирак, Палестина, Афганистан, Пакистан. Гори навсякъде, където огромни маси хора живеят обладани от религиозен екстаз и от откровените призиви към клане на неверници, както препоръчва Свещената книга на Исляма. Ето текст от Корана сред десетките призиви за убийство и издевателства:

Неверникът е най-лошата сред всичките земни твари в подножието на Аллах****. И малко преди това: Водете битки с тях (с неверниците, с всички, дето не вярват в Аллах – бел.м., Г. Б.)...докато не победи изцяло вярата на Аллах*****. И още: Денем и нощем връхлита я възмездието Мое и превръщаме я (става дума за планетата Земя, бел.м., Г.Б.) Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен******.

* * *

Видях човешката мъка във фигурата и лицето на заловения единствено жив ислямски терорист и ме изненада колко жал ме връхлетя за неговата погубена от Исляма младост. Беше около 25-годишен мъж, почти момче още, хубавец. У него всичко излъчваше страдание, изненадата защо вместо да се чувства герой, в тоя негов живот му е тъй зле.

Свидетели казват, че от високите етажи на сградата именно тоя хубавец до последно стрелял по обезумелите хлапенца, тичащи панически из училищния двор, не можещи от паническия страх да уцелят вярната посока към своите близки, обградили в плътен кордон мястото – и те обзети от върховен ужас.

Темата „Аллах и Исляма” е всъщност повод да разкодираме фанатизма като смъртна заплаха за човечеството – изобщо, във всички времена и епохи. Тълкуват обаче следствията, а не подбудителя – унизителна античовешка философия на омразата.

09.09.2004. Вчера в четири и половина след обяд се обади Емил да ми каже, че тия дни успял най-после да говори по телефона с Чонов. Чонов бил казал, че в най-близко време книгата ще е готова. Синовете му били причина за забавянето: изненадали „съвестния” Т. Чонов, като отпътували внезапно към морето. Но ето, вече се върнали... и работата по книгата „Ламски” ще продължи с пълна пара...

Почвам да се забавлявам с таз епопея, която на талази ми се сервира откъм Рогош. Почва дори като мазохизъм почти да ми се нрави металният привкус на омерзението. Боже, пази ме от приятелите, от враговете мога и сам да се пазя! – кой и по какъв повод беше проплакал преди мен?! Нищо ново под слънцето. Новото е само, че взех да се забавлявам с пируетите на хората отсреща. Ей тъй, като под микроскоп, ги съзерцавам и се наслаждавам естетически и перверзно някак. „Я, хайде, жабешкото мускулче да погледнем; като го боцна лекичко, как ли ще реагира!”

tisss

_________________________________

_{* Точният брой е 1198.

** Точният брой, който руското МВР съобщава, е 323 - засега...

*** Аллах е велик.

**** Корана, сура 8, ает 55.

***** Сура 8, ает 39.

****** Сура 10, ает 24. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: