Въведение ІІІ

("Книгата") ГУБЯ НА ВСЯКАКВИ ИГРИ

10.09.2004. Тодор Ряпов* се обади вчера; звъни ми по телефона в същия час и минута (16,30) както в сряда ми звъня Емил. "Какво става с книгата?" - пита. "Нищо не става" - казвам. И му разправих ситуацията каква е. А той: "Ай стига, бе! Аз те мислех за момче-тарикат". "Не съм тарикат - казвам, - ами приличам на баща си, когото всички тарикати лъжеха и от когото заради доверчивостта му се възползваха."

Чудно нещо! - в България мъжете умират да ги смятат за тарикати, гордеят се, че са тарикати. И милият ми татко, честен, доверчив до мозъка на костите, повтаряше в добро разположение на духа, когато нещата му споряха: "А бе не ме гледай ти, че изглеждам тъй; мога да те преведа през морето, и да не ти дам глътка вода да накусиш!" Ама че наивник е бил наистина!

Притиснат от мародери, българинът хитрува, ала истински тарикат е, например, Тодор Чонов, чийто стил не мога да си обясня другояче освен като посегателство върху достойнството, опит за унижение на всеки, който е склонен да го вземе насериозно. Със самото си присъствие тарикатът овонява атмосферата, цапа, слага калния си отпечатък върху всяко дело, върху всяка идея. Социализмът у нас като обществена система ни постави в зависимост от тарикатите, които се устройват и днес на наш гръб и за наша сметка

В духовността тарикатите се тълпят из такива сфери, като наука, изкуство, култура, управление. Мога да разказвам за "професори" и "писатели", които са станали нещо си в България именно благодарение на тарикатлъците си, които са ги подтикнали да нарушават всякакви правила. Тарикатщината е страшна язва в националното ни битие.

* * *

Да се довериш, да повярваш в човека слабост ли е? Горещо бих възразил: не е слабост, разбира се. Тарикатът е разрушител, терорист срещу най-човешките качества - състраданието и добронамереността, сътрудничеството, увереността, че светът е построен върху Доброто у човека.

Затова е така противен тоя алчен егоист и грандоман. Резултатът от дейността на тарикатите в България е скритата неприязън и завистта между нас, българите. Благоденства не най-трудолюбивият, съвестният и полезният за обществото, а джуджета, покачили се върху нашите рамена. Не е ли Парламентът сборище на политически лицемери и тарикати!? Тодор Чоновци и рогошлии окупираха върховете на властта именно защото никакви нравствени задръжки нямат; у тях всичко е простичко обяснимо с една-едничка дума: келепир! "Да удариш кьоравото!" - тая хъшлашка фраза изчерпва житейската им философия.

Ето, пъхна се Тодор Чонов между мен и Емил Калъчев и развали дългогодишното ни приятелство, овоня атмосферата на интересчийство и душевна посредственост.

11.09.2004. 2749 загиваха в течение на часове пред очите ни преди три години на същия тоя ден от годината. Човечеството е изправено пред Антихриста в образа на един арабин**, слуга на Аллах. Най-злобната между религиите се възправя над руините и тълпите невежи унижени бедняци по целия свят. Наред със СПИН-а, във фундаментализма си, т.е. пряко следваща текстовете на Корана в неговия автентичен вид, това е може би най-зловещата ракова метастаза върху нашата цивилизация.

13.09.2004. Бях вчера при Маруф, до към един и половина след обяд. Пуших цигари, пих две кафета, просто присъствах. Както и предполагах, че ще стане, Маруф разправил на Емил какво съм говорел пред сестра ми на 6 септември, годишнината от смъртта на татко. "Може би сгреших...! - повайка се Маруф. "Не си сгрешил - успокоих го, - точно така трябваше." Маруф предал дословно думите ми на разочарование в деня от годишнината от смъртта на баща ми; разочарован бях от собствената си доверчивост спрямо двамата - Емил и Тодор Чонов.

"Книгата му до няколко дена ще е готова" - уверено рекъл Емил, - Жоро не бива да се притеснява."

* * *

Събуждам се в три часа след полунощ. И пак ме хванаха нервите, та станах да запаля цигара. Мисля си, какво бих могъл да кажа на Чонов, ако все пак реши някога да ме потърси по телефона. Върти ми се из ума ей тая реплика:

"Приятел, съжалявам, че те ангажирах с непосилна за теб работа. Виждам, че те измъчи тая моя книга и сега не знаеш как да излезеш от собствения си батак. Но не мога да ти помогна: нито с пари, нито със съчувствие. Защото бедствам, че ти се доверих. И правих доста усилия дотук да те разбера, но не те разбирам. Може би си добър човек все пак и все някога ще проумееш, че има неписани правила в тоя живот. Достойнството не се купува с пари, ала заради пари слабите хора губят достойнството си. Бъди здрав!"

14.09.2004. Губя на всякакви игри. Шахмат, карти, всички видове игри на табла, познати между нас... Губя - и не защото ми липсва състезателна страст и стръв за победа. Вечният потърпевш съм, човекът, на когото не му върви зарът или прави наивна грешка в печеливша, извоювана с много усилия позиция.

Побеждавали са ме всякакви хора, и по-често такива, които не блестят с особени умения в играта. И понякога се питам: Защо въобще се хващам да играя, откъде след толкоз издевателства над моя вроден (като у всеки нормален човек) егоизъм? Защо като наркотик състезанията, които ме нараняват, така ме привличат?

В редките случаи, когато съм печелел, обземало ме е състрадание към човека отсреща. Чувствам се дори гузен; нещо у мен протестира... и тогава се втурвам да успокоявам падналия, да го уверя, че това е само игра, живот наужким.

А наблюдавам реакциите у моите противници в играта, и не мога да се начудя на тържествуващата усмивка, на дълбокото задоволство, че са се почувствали победители, т.е. в собствените си очи са се въздигнали поне две педи по-високо.

Вродено ми е отвращението към самата фигура на Победителя, може би защото победата изобщо възприемам като вид възкачване над труповете на унизеното достойнство у отсрещния. Как да се радвам, когато той страда!!!

Противна ми е личността на неизменния първи във Формула 1, например. И не защото му липсват качества, а защото победите му са предначертани, предизвестени от по-добрата състезателна машина, от по-добрия тим обслужващи техници и прочие. Затова от месеци престанах да се интересувам от тоя спорт, който преди това силно ме вълнуваше... А сега взе жестоко да ме дразни с въпросния Михаел Шумахер.

Не, не съм против успеха! В моите представи обаче всеки успех е краен резултат от много труд, нервно напрежение и известен шанс. Галеникът на съдбата, удобният шастливец, любимецът на обстоятелствата ме отвращава, противен ми е до мозъка на костите..

Не мога да приема за нормално все една и съща личност да се кипри на върха и да приема овациите на тълпата наивници. Защо наивници ли?! Защото приемат чуждия триумф за своя лична победа, подсъзнателно изживяват еуфорията на Победителя като своя лична награда и постижение, без да видят "наранения друг".

Мика Хакинен ми влезе в сърцето, когато след една-единствена грешна манипулация с бутона за скоростите излезе от състезанието... и като го видях приклекнал зад мантинелата на скрито как плаче, реших, че има нещо далеч по-важно от успеха, нещо, което ни прави повече човеци, т.е. повече склонни да състрадаваме и да изпитваме болката на живота, която е всъщност Любовта.

tisss

________________________________________

_{*Единственият ми верен приятел, най-добрият ми приятел от ранните детски години; мой връстник, инженер по хранително-вкусова промишленост, известен със своята стриктност и човечност сред работниците и служителите на някогашния Захарен комбинат в Пловдив. Два от случаите, които за него са ми разказвали бивши негови подчинени. Сам влязъл в нагорещен цилиндър да го почисти, той - главният инженер на комбината, след като работниците, задължени да сторят това, отказали. Когато съпругата на моя съсед Георги Въргов, който по онова време бил на работа в Коми, тръгнала да си пренася багажа в новия апартамент, ведомствено жилище, дадено от комбината, инж. Ряпов осигурява камион и сам участва в пренасянето на багажа. Причината? Ами родителите на възпълната и болнава Дочка, пък и тя самата... по онова време са работници в Захарния комбинат, т.е. "негови хора". "Ряпов много държи за работниците - чувал съм да казват, - ако си съвестен в работата си, няма по-добър началник от него, ама не дай си, боже, да опиташ да го измамиш ей за туничко макар, отписва те одма и оттам-насетне тежко ти и горко." От същите тия работници знам, че фактически цялостното производство на комбината се е ръководело поне две десетилетия от главния инженер Ряпов, независимо кои са били през това време големите шефове на предприятието.

** Осама бин Ладен. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: