("Розовият лес")* ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО
17.09.2004. Днес е именият ден на моите две дъщери. Християнската философия е оптимистична, понеже се основава върху Вярата, Надеждата и Любовта. Нарекох дъщерите си Вера и Надя по традиция, завещана от брата Гълъб на баба ми Невена по майчина линия. За децата на единствения оцелял от големия Хаджи Трендафилов перущенски род вече съм разправил в по-предишна подтема към тая хронография и няма да се повтарям.
Имената на щерките ми са понятия, които осветяват живота, придават му много по-висок... божествен смисъл. Древногръцкият хедонизъм е весело упование, като се устройва животът върху стремежа към удоволствия. Католицизмът пък възприема Иисус за образ на мъченичеството и оттам оназ типична католическа назидателност към човека, оковаването му в догми и задължения, свързани най-напреж с религиозните ритуали, с отказа от чувственост и свободолюбие.
Раболепието пред Бога е лицемерието на невежия, на фанатика, склонен да унижава останалите човеци, да се кичи с всеотдайност към умозрителни кумири. За мен християнството като философия е жизнено именно защото възприема преминаването през страдание и оскърбления като път заради Вярата, Надеждата и Любовта, които тъй именно се утвърждават чрез нашата устойчивост пред Злото и Глупостта, пред фанатизма и грандоманията.
* * *
Завчера, 15 септември, седнахме с Емил в онова квартално кафене, на ъгъла край Асеновградското шосе, което върви успоредно с коловозите на пловдивската Сточна гара. Говорихме за Чонов от Рогош и за книгата. "Обади му се - поучава ме Емил. - Ако съм на твое място, ще отида с колата в онова село да разбера докъде е стигнала работата."
Не ми се видя притеснен, че именно той, Емил, стана причина да ангажирам Тодор Чонов... приятеля Чонов, който си нямал клиенти за печатницата, и да бера куп ядове точно когато сънувах най-очаквания си празник от десет години насам: да видя книгата си в ръцете на моите простосмъртни приятели на цена, кажи-речи, символична**, която едва ли би ми покрила разходите, без да търся изгода за труда си в разстояние на десет години.
* * *
Да приемеш страданието като възлово събитие, което те пречиства, не е лесно. И аз бих се оплаквал по кръстопътищата с разкървавена уста и изранено тяло, бих си късал дрехата и посипвал бих главата си с пепел... Ала защо ми е това? Дирещият съчувствие сам себе си унижава. "Съчувствен хленч ли ти е нужен?" - бих го попитал.
Сърцевината на страданието е пропита от нежност. Научаваш, че си уязвим за Злото, и всъщност човекът винаги е уязвим заради самата ни греховна природа. В страданието обаче се зараждат най-смелите проекти, най-красивите мечти.
Как да постъпиш, когато те лъжат, ограбват твоето, гаврят се и унижават? Смири гнева си. Замълчи. Не прави резки жестове на възмущение. Събери се вътре в себе си, и няма начин да сбъркаш, ако отложиш своя отговор.
Ние сме нетърпеливи; желаем мигновено да отвърнем, да изравним сметката тутакси; ала когато си се вчепкал здраво със Злото уж за да го надмогнеш, това Зло се просмуква в съзнанието ти и те заразява с бесове.
Затаяването (което е другото име на смирението) е далеч по-далновиден отговор на Злото. Животът не спира, обстоятелствата се променят; затова изчакай талантливо деня, когато циреят ще нарасне до такава степен, че се пукне сам пред изненаданото множество от хора. И тогава ще можеш да почистваш рани, да превързваш потрошени съвести и изправяш пълзящите да стъпят отново върху собствените си нозе.
Чумата изисква търпение, за да я надживеем. Да останеш себе си, заобиколен от вихъра на страсти и бесове - то е да бъдеш знак, че има и други, по-уравновесени начини да се справим с бедствието. Неочаквано за себе си откривам жестока хубост в умението да се държиш любезно с предатели, без да си предател на мисията, заради която си на тоя свят.
tisss  _______________________________
* Начало на част ХІV от темата "Въведение".
** 9,90 лв. за екземпляр на книгата "Ламски" - 496 страници с над сто илюстрации. Бел.м., tisss.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|