Въведение ІV

("Розовият лес") ГРЪМОГЛАСИЕТО И ДУХОВНАТА НЕМОЩ (2.)

30.09.2004. Вероятно Корана е великолепна книга, но аз виждам в него посредствен преразказ на подбрани части от Ветхия завет, лошо разкодирани, и освен всичко друго виждам еднотипно повтарящи се като рефрен чудесни твърдения колко нищожен е човекът пред Аллах, колко жалки са човешките ни желания, свеждащи се до едно върховно постижение - излягане върху зелена морава, заобиколен от четири предани хубавици, отпиващ изстуден шербет край бистроструйна река и със самочувствието на праведник, който се радва, като гледа как се мъчи съседът му в огъня на Ада, понеже имал дързостта тоя съсед да не повярва в неограничената доброта на Бога. Е га си!

Есенцията на Злото в ненавистта на мързеливеца, усърдно величаещ Аллах в молитвите си - нима това е висшето състояние на разума, на човечността, на жизнелюбието, нима това е Пътят и Истината за нас?! Но тъй е за мюсюлманина, ако успявам да разчета дълбоката мъдрост от общението със сънищата на пророка Мохамед.

Дали в своята пищност и величие то не са сънища на разума пред грохотно звучащия над главите ни Космос?! Двата ми майчини рода (перущенският и калугеровският) са клани от фанатици, от хора, насъсквани именно от тълкуватели на тая най-велика Книга за праведния мюсюлманин, моя брат по участ, а може би и по кръв... върху планетата Земя.

* * *

А може би сме наивни да вярваме, че Библията е нещо повече от произведение на собствените ни представи за устройването на света и двуединството Бог/Сатана, което е неразрушимото ядро на нашата жизненост като човеци?

Като всяко творение на човешкия разум, и Библията представя нещата пристрастно, едностранчиво и настойчиво. Истината е повече, далеч по-разнолика от човешките ни мерки и сравнения. Всъщност, природата - като частица от Космоса (от красотата) - е безразлична към собствените си деца, и особено - към нас, хората. Вместо да живеем с реалността, ние се самоизтребваме, обзети от лудостта да пренаредим света, да покорим всичко, което ни се изпречи пред очи.

Най-сляпата и най-маниакална между религиите - Исляма във фундаментализма си като версия, напоследък, подир 11 септември 2001 година, доказва почти всекидневно как безразсъдно и пошло може да бъде човечеството, когато е в плен на умозрителна схема, изправено пред мирозданието на живота, неспособно да проумее величието на смиреното отношение, разяждано от диви претенции и самовлюбеност.

Първият грях на Исляма във фундамелистката му версия, извор на низ нещастия, е пренебрежението към жената, поставянето й в ролята на животно, което безропотно е длъжно да ражда и да величае своя домашен насилник и духовен наставник мъжа. Оттук иде и безразличието към живота, на първо място - към собствения му живот у фанатика-ислямист. Тоя мой събрат по разум си е въобразил, че е праведен пред Ужаса, наречен Аллах. Нали Аллах е висш образ на Доброто?!

Да назова Озлоблението висш благодетел на човешкия род, наш добронамерен съдник и покровител, това не е ли лудост в най-автентичния си вид?! Да го славя тоя чуден образ двайсет и четири часа в денонощието, пет пъти по за половин-един час коленичил, заровил глава между раменете, опрял чело в земята - това ли е върховният израз на синовна почит, това ли иска от мен Световният суверен?!

* * *

Захванах се да чета книгата "Alles, was man wissen mus" от немския изкуствовед Дитрих Шваниц, преведена лошо на български със заглавие "Речник на общата ни култура". Нищо ново дотук (стр. 39-та от общо 418-те), нищо ново не откривам.

04.10.2004. За кратко съм се изкушавал да коментирам отношението между държавата България и българина - типичния средностатистически гражданин, чийто роден език, манталитет, вяра, история и култура са чисто български. Каквото и да се рече, българите - с най-ниска раждаемост в Републиката, са и най-унижавани, най-притеснени в собственото си отечество. Тоя човек не може да очаква капка милост от държавата България, нито благодарност - поне проформа! - че честно плаща куп данъци, куп налози, отнемащи между 40 и 75 процента от приходите му на простосмъртен... Не-е, не говоря за мутрите и ония хора във висшата прослойка управленци!!!

Ние сме търпелив народ, но просветлението иде при смирения само когато е съхранил духовната си енергия. Нашите духовни хора не са на мястото си, хленчат повече от останалите унижени и оскърбени. И от това вайкане и мърморене, от тоя кафененски и снобски брътвеж на интелигенцията ни нищо значимо не се получава.

06.10.2004. Две открития в първите дни на октомври от археолозите в България (Георги Китов - царско погребение от епохата на траките, могилата Малка Косматка край градчето Шипка, Казанлъшко; Божидар Димитров - златно съкровище отпреди 2500 години поне) предвещават онова, което преди десетилетие Ванга каза: нашите земи са средище на древна високоразвита цивилизация.

И на тоя фон сме свидетели на типични за нашенския адет кавги на дребно: полицаи с маски претърсват... археолозите, все едно това са не археолози, а кокошкари, селски тарикати някакви си. Държавата, която се грижи косъм да не падне от кратуната на едрия престъпник, учените археолози и историци, изобщо - хора, върху чийто труд градим националното си достойнство, тая моя странна държава ги третира като престъпници. Але!

Водещите младежи* от сутрешното неделно предаване "Сблъсък" по бТВ се гавреха с доцента-археолог и мой съгражданин Георги Китов. Културата се управлява от един смешник - т.нар. министър! - Божидар Абрашев, който не е отпуснал - научавам - нито лев за археологическите експедиции, и тия експедиции кажи-речи работят на самотек с подаяния от... мутри, или както щете ги наричайте: съмнителни благодетели, дето в опоскана България не си знаят парите, па и шетат с образа на стопани, та от тях и министрите, па и депутатите в Народното ни събрание... са обзети от трепет. Ей тия вагабонти-паралии се загрижили за националното ни самочувствие. Националното ни самочувствие стана зависимо от едни хора, дето ще завардят улицата между две кюшета да си отпразнуват купона с курвите, да си направят театрото колко са лъскави, колко са важни, та се движат из София с дузина копои-телохранители около себе си.

Немският професор-историк и философ Дитрих Шваниц пише популярен вариант (за невежи и лаици като мен) на европейската културна история от две хиляди години насам и представя немската нация едва ли не за основен двигател на съвременната цивилизация от 1500-та година след Христа, та до наши дни. Красиво!

Западът дърпа килимчето под себе си, а ние - Източна Европа, и особено Югоизтокът на континента, задният двор с боклуците и старите мебели... ние, казвам - сме в техните очи бледи негативи, едва ли не варварите на днешна Европа.

До страница 87-ма откривам две невежествени твърдения от страна на благовидния професор Шваниц:

1) че "кирилицата е наречена по името на създателя й Кирил"**; и

2) че "южните славяни са българи, гърци и унгарци"***.

За такива случаи, дето се вика: Остава само да влезе убитият. Ама мен, българина, сина на дърводелеца Кирил от Харманли, горкият Шваниц изобщо не ме кефи; кефят ме умниците, дето са пуснали тая книга в обращение на българския книжен пазар, па и реклама й правят едва ли не като на епохален научен труд.

tisss

_______________________________________________

_{* Слави Трифонов, чувам напоследък - в 2007-ма, когато набирам на компютъра си тоя текст за Internet - ги наричал тия двамата симпатяги Иван и Андрей скунксове. Скунксът е миризлив пор с хубава кожа, която се употребява за шапки, яки, окантване на връхни дрехи, маншони за префърцунени дами и изнежени господа.

** Кирилицата е допълнена за славянската говорима реч версия на гръцката буквена система, пък творение на Кирил е глаголицата.

*** Тия две "епохални" открития са съответно на страниците 57-ма и 65-та от българското преведено кофти издание. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: