Вали и тук, а гробът се чернее -
и хвърлих кал наместо пръст.
Безброй червени карамфили
изгряваха околовръст...
ИНТЕРВЮ С БОГ
На Сончето Пехльова
"Вали и тук, а гробът се чернее -
и хвърлих шепа кал наместо пръст.
Безброй от карамфили занемели
избухнаха в печал околовръст."
Да питаме духа на тоз, когото
с теб, Ирини, цитираме така,
че зад усмивка блясва във окото
една кристална капчица сълза.
Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,
ръцете пъхнал в старичък балтон:
с врабците разговаря без проблеми,
към Пер Лашез обръща се с поклон.
От него генералите се плашат,
а влюбените имат го за свой -
разделят се, прегръщат се и плачат,
от страст любовна тръпнещи във зной.
Край някаква сергия там поспира
и взел узряла ябълка в ръка,
аз виждам: разговаря със Всемира
Поетът - арлекинът на света.
Напудрени жени, мъже тъй строги,
вечерни в черни дрехи се тълпят:
край черкви, минарета, синагоги
молитвите си траурни мълвят...
Но кой ги чува! Кой от мъртъвците
изпитва някакъв респект пред тях!
От тоя свят щом някой си отива,
друг ражда се за болка и за грях.
И тъй светът върти се покрай Сена,
край Искър и Марица се върти.
...Поетите израстват по-големи
пред бездната на миналите дни.
Пловдив, 1 юни 2007 година
tisss  http://misli.hit.bg/blessed.html
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
