Порто Фино ІІ

Гърците, гърците бяха дарени от музата с мисъл
и с красноречие стройно; те славата търсеха само.

Квинт Хораций Фалк (65-8 г.пр.Хр.), из „Поетическо изкуство”*

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

На моите единайсетокласници, и специално – на Павлина,
която измисли заглавието на това стихотворение

Тълпата на поетите отмина
нататък, там, към Райската градина,
където любим, киприм се, ядем –
в разкошните градини на Едем...

Където мъдри, горди, ритуални,
обичани, красиво виртуални,
тъй както само в сънищата става –
загърнати във суета и слава.

А ти – кажи! – защо остана тук,
на грешната земя сред кал и студ?
Не си ли изкушен тъй както всички
да грее на челото ти звездичка?

На тях – ужасно! – всичко им е ясно.
Че ясно е, и то си е ужасно.
А ти за всичко очевидно питаш
сърцето си и сам отново скиташ.

До гуша си затънал в самота –
един Спасител странен във ръжта,
където малчуганите играят
и за оная пропаст там не знаят,

в която ще се срине някой миг
суетният ни свят с възторжен вик;
и може би ще минат векове,
докато някой теб ще прочете,

над стиховете ти привел смирено
очите си, ще види как смутен
оголвал си сърцето си ранено
пред воя на връхлитащия ден.

Пловдив, 6 юни 2007 година

tisss

Vbox7.com/play:59cef3fd
___________________________________________________________

_{* Вж. „Събрани творби” – 1992 г., изд. „Народна култура”; превод от латински: Георги Батаклиев. „Хораций утвърждава мястото на поезията в йерархията на европейските културни ценности – и създава самочувствието на многото следващи поколения поети”... Това е финалът на предговора към изданието от Анна Б. Николова. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: