Порто Фино ІІ

СРЕД ВОДОПАДИТЕ ОТ КИКОТ БОГОВЕТЕ
С ПЕЧАЛ ВСЕЛЕНСКА МОЖЕ БИ НИ СЪЗЕРЦАВАТ

На момичето, което пише стихове

Сеячите на глупости, бъбривците капризни
задяват се със всичко на земята, вирят нос;
пред погледа им присмехулен се изнизва
на тоя сбъркан свят тревожен не един въпрос.

Как леко естеството там езикът остър смила,
на смях обръща драмите на тоя свят суров
и неусетно над челата като птица лекокрила
от нас отлита с тъжен крясък чудото Любов!

За да обичаш просто, малко тишина е нужна.
Изтръпвам гол пред бездната на твоите очи.
Като замайващ зов от сянката ти теменужена
мелодията на живота, мила, в мен звучи.

Не искам нищо повече от глътка нежност.
В прегръдката на тънещото в прашен зной поле
пшеничен стрък, налят със зърно свежда
към чернозема сух илюзията ми за криле.

Ще плачат дъждове. Сезоните ще сменят
едно след друго поколенията и на моя род.
И винаги едно зрънце от вярата у мене
ще обещава на дошлите подир нас честит живот.

Защо тогаз ме дразни суетата пъстра, мила?
Нима с теб не обичаме шеги и глупав смях!
А може би и ние сме се тъй от суета родили –
да се пилеем в глупост не по-зле от тях...

Сеячите на глупости, бъбривците капризни –
задяваме се с всичко на земята, вирим нос...
и тъй сред веселби, сред суетата се изнизва
на тоя сбъркан свят тревожен не един въпрос.

Пловдив, 8 юни 2007 година

tisss

http://misli.hit.bg/blessed.html

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: