ЕВРЕЙСКАТА БАНЯ
„ОРТА МЕЗАР” В ПЛОВДИВ
На Арон Амар - с най-добри чувства и спомен от времето,
когато правехме политически вестник* (19 май 1990-1991 г.)
Пред банята на припек в лакърдии
зевзеците на моя роден град
разгръщат стар тефтер със случки дивни
и хилят се – низ дяволски благат.
Коя сред най-засуканите булки
току-що къпана, във луд копнеж
въртяла кръшни чупки, подочула
мераците на местната младеж…
Как старият хамалин бай Миале
търчал към бабичката по чаршаф,
заметнат в кръста, щото го обрали,
пък тя го чакала корав и здрав.
И как я псувал на провала щуро:
„Мизернице, все туй ли ти е теб
в акъла женски? Дреме ми на кура,
живота ми обърна на вертеп!”
Как праведният Митре лъгал Пена,
че три дни лее плоча от бетон,
а Пена как го нашла разярена
с комшийката гол в оня чужди дом.
Заливат се от смях, та чак хълцукат,
въртят ракийката в магьосан кръг:
сербез по раменцата се почукват,
та пука чак старешки някой гръб.
Брадясали, в ушите – мъх старешки;
зоват го мило „гробищна трева”…
Един рече, друг там допълня вещо –
от смях тресе се банята едва.
Отдавна тука никой се не къпе:
„Орта Мезар” ще рухне някой ден,
а тия старци страшно са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен.
…Зад ъгъла полечка се задава
процесия… Уж жалят едного –
а там мъртвецът в китките се дави
от смях във траурното си легло.
Пловдив, 9 юни 2007 година
tisss 
__________________________________
* "Демократическо знаме", орган на Демократическата партия, първата ДП с председател г-н Илия Кожухаров. Арон, ковчежник на вестника, бе човекът, който изрече тогава, в ония еуфорични времена, сентенцията, че вестник да се пусне, това е почти толкова сложно, колкото да се пусне нов параход на вода, а може би е и по-трудно. Бел.м., tisss.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
