ЕВРЕЙСКАТА БАНЯ „ОРТА МЕЗАР” В ПЛОВДИВ
На Арон Амар - с най-добри чувства и спомен от времето, когато правехме политически вестник* (19 май 1990-1991 г.)
Пред банята на припек в лакърдии зевзеците на моя роден град разгръщат стар тефтер със случки дивни и хилят се – низ дяволски благат.
Коя сред най-засуканите булки току-що къпана, във луд копнеж въртяла кръшни чупки, подочула мераците на местната младеж… Как старият хамалин бай Миале търчал към бабичката по чаршаф, заметнат в кръста, щото го обрали, пък тя го чакала корав и здрав.
И как я псувал на провала щуро: „Мизернице, все туй ли ти е теб в акъла женски? Дреме ми на кура, живота ми обърна на вертеп!”
Как праведният Митре лъгал Пена, че три дни лее плоча от бетон, а Пена как го нашла разярена с комшийката гол в оня чужди дом.
Заливат се от смях, та чак хълцукат, въртят ракийката в магьосан кръг: сербез по раменцата се почукват, та пука чак старешки някой гръб.
Брадясали, в ушите – мъх старешки; зоват го мило „гробищна трева”… Един рече, друг там допълня вещо – от смях тресе се банята едва.
Отдавна тука никой се не къпе: „Орта Мезар” ще рухне някой ден, а тия старци страшно са ми скъпи, макар и от цинизма им смутен.
…Зад ъгъла полечка се задава процесия… Уж жалят едного – а там мъртвецът в китките се дави от смях във траурното си легло.
Пловдив, 9 юни 2007 година
tisss  __________________________________
* "Демократическо знаме", орган на Демократическата партия, първата ДП с председател г-н Илия Кожухаров. Арон, ковчежник на вестника, бе човекът, който изрече тогава, в ония еуфорични времена, сентенцията, че вестник да се пусне, това е почти толкова сложно, колкото да се пусне нов параход на вода, а може би е и по-трудно. Бел.м., tisss.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|