Порто Фино ІІ

"...Не съм запознат с песента, но май иде реч за любовен триъгълник? Или бъркам, и съседът просто завижда на лир. герой за неизпитвани..."

Из реплика на Светозар

Re.: В преследване на материални и какви ли не други цели, изпускаме най-същественото. А то е нещо ефимерно: утринната роса по цвете, ухание на любов в мрака, цветният мъх върху пеперудени крилца, омарата над свечеряващото се поле пред очите ти, ветрецът, който ти роши и разпилява косите...

Бъдете здрав, талантливи Светозаре! Какво друго е любовта освен възхвала на преходността ни в тоя живот... Докато съм жив, се надявам - рекъл древният мъдрец; пък си мисля: не е точно тъй! Докато съм способен да се възторгвам от любовта, именно тогава съм жив.

Впрочем, ето го и обратния вариант, т.е. безкрилото живуркане.

МРЪНКАЛОТО

На тия, дето ще рекат: Не се отнася до мен!

Все за нещо ще намери да излицемери -
пак му изкривили нещо, та ни лъже вещо.

Дето и да го поставят, все му тежък халът;
друго и да не очакваш - пак ще се оплаква.

Вечно бръмкаща осичка, занимава всички:
от световните му драми по-голяма няма!

Преживяхме бури, политици щури,
лятна суша, наводнение, три земетресения.

Справяме се криво-ляво, и животът продължава.
Ала не минава ден без познатия рефрен...

Бръмка милият, кълне - влачи се по колене,
даже по корем се влачи, да го жалим, значи.

Ако е това живот - да натрупаш власт, имот,
питам се: защо тогаз да го жаля аз?

Пловдив, 28 юни 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: