СЛАДКО ИЗКУШЕНИЕ
- Ти ще дойдеш ли, любими, да ме видиш тая нощ?
- Да те видя... Но кажи ми, още ли ме смяташ лош!
Още ли тъй, на провала, всичките жени кълнеш,
че ме ужким пожелали...? - Слушай, няма ли да спреш!
- Спирам. Ала все пак искам да ми обещаеш тук,
че не ще фучиш и пискаш, сякаш че съм ти съпруг.
- Ще съм кротка, обичлива. Друга ще ме видиш ти.
Знаеш ли как ми отива роклята на тез гърди?!
И коланчето червено, дето ми го подари...
Ах, любими! Всичко в мене знай, че ти принадлежи.
- Да, бе! Лесно обещаваш, ала дойда ли у вас,
сякаш в миг се изпарява цялата любовна страст.
Пак ще се стълпят край тебе двете ти добри сестри
и ще чувствам, жив погребан, как сърцето ми гори.
- Няма ги сестрите вече, отлетяха от дома...
Ще си бъбрим с теб, човече. Тежко е сама!
Ще те галя, мил умнико, цяла нощ до сутринта...
- Мамчето пак ще занича, свито зад оназ врата.
И баща ти ще се кашля... Туй па как ще се изтрай!!!
- Идвай! Стига се окайва, че и друг мъж ме желай.
Размотават се по двора тук сватовници едни,
водят ми един - покорен, необръгнал на жени.
Мига на парцали. Нежен. Тих като мома...
Но не дойдеш ли, с младежа ще се задомя.
Пловдив, 4 юли 2007 година
tisss  http://vbox7.com/play:9809b50c#
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
