Крайпътен ресторант

Из разговори по никое време

ХИЛЯДА ПЪТИ ДАЙ ДА ТЕ ЦЕЛУНА!

- "Хиляда пъти дай да те целуна
и после сто - и после пак хиляда...
И ги размесим неброени,
та никой лош човек да не завиди,
че после, много хиляди щом станат,
ще толкоз много да са били."

- Това пък какво беше?
- GAIVS VALERIVS CATVLLVS.
- Бря, събра ми очите с тоз Гай Валериус Катилис. Откъде го изкопа па тоя?
- Ми изкопах го.
- Аааа-ха!

- Как мина разходката?
- Моят съсед ме принуди да решавам кръстословици и да чета стари вестници, докато си свърши за час-два работата в кожухарската фирма, дето работи...
- Е страшно приключение, нема що!

- Остави, първо ходихме в Столипиново да видел някакъв манго, негов авер, каква кола си докарал от Германия... Та и там беше върло приятно да прескачаме локвите и вадите с помия и всякаква смрад, а ръцете - в джобовете, че да не ни оберат...

- Ахахахахаха.
- Нещо ново научих... Че трябва да си купя резедав елек и да го държа сгънат на задното стъкло в колата, та ако ми се наложи да излизам от колата за нещо си на пътя, да се пременя в тойзи елек, та да не би да ме блъсне някой добър автомобилист разсеян. Това е най-прясната далавера на тия идиоти от КАТ. Като пресметнеш колко са колите в България, значи, всяко елече, което струва колкото носна кърпа, па ти го продават за три лева... Бая далавера, яка работа!

- Тъй, тъй.
- То аз давам на три дни по два и петдесет за цигари, ама никой не ми слага чатал на врата да ги купувам, пък това щураво елече за нищо не става. Преди години така ни принудиха по седем-осем лева да даваме за пластмасови тръба с клапанче, та като станела катастрофа евентуално сигурно да усмъртиш тежко ранения, като му го пъхнеш туй чудо в гърлото и го изчакаш кротичко със затапената тръба в гърлото сам да се задуши. Чиста работа! И всичко си е напълно според закона.

- Добре ти се е отразила разходката все пак. Доста свежо и иронично звучиш.
- Няма геле! От загуба на кръв и потрошени кокали катастрофиралият може и да оживее, но от туй чудо с дяволското му клапанче леля Смърт сигурно довтасва. На жив и здрав човек да го пъхнеш в гърлото, и ще гиберяса, камо ли пък да е ранен и душа да бере завалията. Далавера беше и историята с регистрационните табели за леките коли. Досега поне стотина лева съм дал на три пъти да ми сменят номерата и табелите на колата. Башка изгубеното време, нерви по опашките пред КАТ. Пък в КАТ едни прилежни чиновници, не ти е работа! Оказа се пак далаверка врътнали някой думбазин отгоре за милиони суха пара. Ама къде ще отидеш! Плащаш си като поп и пътуваш по живо-по здраво, че инак лошо, с държавата наглава се не излиза.
- Е-е, така е! Държава е това, не е лукова глава.

- Дъщеря ми, дето си купи кола, никаква не се е обаждала. Явно порасна й съвсем работата или... знам ли я! Ама тепърва ще види тя каква диария е да поддържаш лека кола в днешна България.
- Хайде пък ти не се оплаквай!

- Направо се родих, за пръв път се видях с пари в джоба, откакто спрях да карам колата и три месеца не бях слизал кажи-речи в гаража да я видя там ли е, дали столипиновските манговци не са я замъкнали в близкия пункт за стари тенекии.

- Хайде пък ти!
- Ми то било разкош да ходиш пеш или с градския транспорт да се возиш насам-натам. На такси да се возя, по-евтино поне два пъти ще ми излезе.
- Не вярвам.
- Славни времена бяха, като се придвижвах с велосипед.
- Кога е било пък това?!

- Ама и на два пъти тук манговци ми крадоха велосипед. Вторият, например, беше много готино пони.
- Ами ти? Къде си го държал този велосипед... пред входа ли?!

- А с първия велосипед си изгледах щерките. Значи, беше юношеско колелце. На рамката отпред бях му монтирал седалка и там сядаше голямата - Вера, пък зад гърба ми имаше метална кошничка - там пък сядаше малката - Надя. И значи, карам с една ръка, пък с другата държа джумбалдечето зад гърба ми, да не го изгубя, да не ми изпадне някъде по пътя. Пък рамката се не вижда от одеала, кошници, чанти... Бетер индийска рикша. Жена ми бойко крачи като красив млад пехотинец с ракетите за федербал и три кутии канчета с храна, дето ще я излапаме на острова край Марица... И тъй целия град Пловдив, котанче - пеш, с велосипеди, с коли, с моторетки се изнасяше край Гребната база. Цял ден Островът ехтеше от игри, песни, китари, футбол, какви ли не игри, па къпане в реката, па печене, па ровене из пясъка, па биричка, па кебапчета на скара, току-що купени от кебапчията, дето се е инсталирал насред поляната.

- Весело.
- Хвърчила им правех на моите щерки. Дядо ми от Пазарджик ме беше научил да ги правя някога, още като бях шест-седемгодишно хлапе.

- Това си е цял разказ направо! Ах, ах, разсмя ме...
- Големите началници скришом си папаха награбеното и пазеха някакво благоприличие, имаха страх
- Тъй ли?

- Някоя от жените изпече баница, и кани поне десетина съседки. Па кафенца, па лютеница, па разни сладка, па домашен кашкавал, па какво ли не...
- Ей, че сте си живели!
- Ама тогава крадците, убийците, педерасите и наркоманите нямаха права, не бяха закриляни от най-печените адвокати и от цялото Народно събрание, барабар с Главния прокурор на Републиката и господин Президента. Бедни бяхме, но щастливи, какво знаеш ти...?! Ами че хубави времена бяха. Така е. Никога не сме били богати, пък весело се живееше и бяхме задружни това младите семейства, щото все на един и същи хал всички сме били: нито много бедни, нито свръхбогати, и се събирахме вечер карти да играем, пък женурята естествено... да клюкарстват за техен си кеф.
- Хе-хе!

- Пак нещо подразних един господин лъжедемократ.
- Кой па е тоя господин?
- Бивш университетски доносник, от тия, дето пак са в първите редички, та сега е най-яростният антикомунист в България. Влез в оня форум и ще видиш колко сладко се лицемерници онова нищожество.
- Еййй, няма да мирясаш!... Я по-добре се заеми с древните римски поети! Виж тоя GAIVS VALERIVS CATVLLVS какво чудесно стихотворение е написал.

Пловдив, 4 юли 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: