Порто Фино ІІ

ДУХЪТ НА ЯСТРЕБА

На хлапаците от някогашните пловдивски улици
в подножието на Джендем тепе "Лагадина", "Кресна",
"Ангиста", "Люлебургаз", "Завоя на Черна",
"Войнишка слава", "Цар Иван-Шишман" и "Ниш",
последните две - пресечки на Пещерско шосе*

Духът на ястреба прелита
от детските ми дни до мен,
дали съм среброкос не пита,
ала ме прави окрилен.

Хлапаци дръзки, вечно в рани,
из улиците на града
като във индианска драма
заяквахме във бой с врага.

Със лък, стрели и точна прашка
громяхме мазните мърди**
и в чест на кльощава хлапачка
за обич сваляхме звезди.

Ний бяхме непокорни, бесни
и биехме се ний до смърт,
от нашите цинични песни
настръхваше от яд градът.

Къде е Свободата, питам,
къде е оня луд копнеж?
Хлапаци непокорни скитат -
как ястребът у тях ще спреш!

Пловдив, 6 юли 2007 година

tisss

http://vbox7.com/play:0878f8d0#
_______________________________________

_{* Това са имена на местности, където Българската армия се е сражавала и дала свидни жертви в защита на България. Не случайно тая част на Пловдив носеше името квартал "Инвалиден", редом с Македонската махала, застроена от бежанци от зверствата в Македония.

** Мърди на пловдивския уличен жаргон означава отпуснати, безволеви хора, или хора с робска психика, които никой не уважаваше тук. Да те нарекат "мърда" (с ударение върху втората сричка), още по-зле: да те нарекат "мазна мърда" бе равносилно да ти сложат позорен печат на челото. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: