Крайпътен ресторант

Из разговори по никое време

ПОНЕ ЗА МИГ ДА СИ МЕ ВИДЯЛА...

- ...Във някаква варненска интернет зала,
тъкмо изпратил съобщение лично до теб,
си помислих, че нещо вероятно не ми е наред,
щом желая на живо поне за миг да си ме видяла.

- Ох, ще ме утрепеш с тия майтапи!

- Ми то си е самата истина. Та като ме види и се разочарова, ще престанат да долитат флуиди откъм нея и ще съм си спокоен.

- Ох, смеяяяяяяя се на стихчето. Посмях се от сърце! Благодаря за което.

- На дъното, под тоя смях има доста печал, котанче.

- Айде, айде стига си унивал! Аз пък вчера си качих тия стихчета, дето си ми посветил, в блога. Ма каква ти скромност при мене! И едното го търсих цял час в „Порто Фино”.

- Кои „стихчета” са?

- Па то било публикувано само в трудния сайт*

- Сериозно? Че кое ще е? Кажи, да го пусна в "Порто Фино ІІ".

- "Катастрофа".

- Я! Че то било добро! Ама що съм пропуснал да го покажа тук не знам.

- Пусни го, та някой да побеснее. Пусни го утре. Ох, смеяяяяяяяяя се на глас!

- Е, как ще побеснее! Виж какви реверанси й правя. Изтрепах се да замазвам положението с оназ хубавелка от крайпътното ханче. Това не личи ли?!

- Да, бе! Личало, моля ви се...

- Значи, тъй като при мен стиховете са свързани винаги с конкретна действителна картина или случка, та и това стихо е писано, като съм си представял точно мястото на ъгъла пред Националната библиотека "Кирил и Методий" - ъгъла вляво, тротоара, дето е най-близо до Паметника "Левски" в София.

(Младата особа от другия край праща клипче, изобразяващо ядовит овен, който с тъпото изражение на родна мутра ръси автоматни откоси по всичко насреща.)

- Тоя овню сякаш си празни автомата след луд секс. Асоциации... Само не отбирам що ще рече онова, което овнюто изръмжава: "Еста ла виста, бейби!" Нещо гневно и страстно ще да е към мацката срещу него. Е, ми няма начин! След такова изпълнение бейбито стопроцентово ще забременее, даже и с цената на съдрания презерватив.

- АФАФАФАА...

- Ей, тъй... като зайците: "Калинка, Калинка, Калинка, Ка..., Ка...” и оппа-а! - работата приключена. Горката Калинка!!! Това ще да е по латиноамерикански... С много жар и тъй...отгоре-отгоре, па набързичко. Те ония не са като нас, българите, да орат надълбоко, трудолюбиво, с пот на чело и дълго.

- ЖОРЕССС, не мога да си изпия кафето от теб!

- Пък мацето още брои цепнатините и лекетата по тавана и съвсем трезвичко... като кисела краставичка.

(Отсреща изпращат емотикончета, които трябва да изразяват бурен смях, та обнадежден господинът продължава...)

- Ми не им ли виждаш сериалите. Размножават се като зайци. И все някоя от младите дами бременна, пък и тя самата не знае от кого, та все около таз пуста неяснота се въртят всичките интриги, които карат нашите баби по села и градове да примират от кеф пред сапунените им сериали на латиноамериканците. Горките латиноамерикански момичета!

- Виждам, виждам.

- Няма тъй, дълбочина, няма потъване в страстите, ами всичко галантно и повърхностно, лъскавичко, та се не трае. Оназ мацка от крайпътното кръчме, дето съм я описал тъй вдъхновено, не ми е ясно дали изобщо е влизала в темите.

- Тъй, тъй да видиш, че само аз съм ти вярна!

- Ми ние с тебе сме си дупе и гащи. Не си ли чувала тоя лаф!

- Зная го.

- Много стар лаф. От клюкарите съм го слушал още като пет-шестгодишен. Вазов недоволства на едно място, че българинът много тъй, цапнат в устата, груби му били приказките, та дори имена на билки и цветя кръщавал с ей таквиз простотии, като Бабини зъби, Петлюви гащи, Магарешки трън, Волски език... Все на простотии го избивало. Чехите, като пърдят на масата, докато се хранят, ний какво да кажем за чехите!

- Ами да!

- Виж какво нещо е любовта! Що се почувствах гузен! Да не съм се договарял с Е., която даже не съм видял? Па и каква ми е Е. на мен...?! Нали! Обаче таз моя гузност друго ми говори. Просто самата Любов си върви с някаква висша нравственост, даже и когато е само едно нищо и никакво влюбване или просто харесване на образ, който човекът отсреща ти е внушил за себе си.

В детайлите е всъщност истината за всекиго от нас. Е, на проваления няма и да му дойдат такива гузности на ум... Не, че моя милост съм езерно чиста света вода ненапита, ама усещам респект... нещо ми подсказва да не се изживявам като граф Монте Кристо, или нещастника Джакомо Казанова.

- Това емотиконче, дето си пуснал в айсикюто, що плаче?

- Ми не ми вярваш! Затова е тоз гьол от кървави сълзи.

(В отговор на което той получава клипче, в което рисувано човече великодушно раздава целувки. Целувки, целувки, целувки, цялото се зарива в алени сърчица.)

- Днес ми е полов ден: заебал съм работата. Обадих се на онова семейство с частната ученичка, че няма да ходя. И сега колата ми е в гаража; би трябвало да я извадя, да я поразходя насам-натам, някъде да седна да му ударя една шкембе-чорбасъ... Но и това няма да направя. Ами се кефя на готината музика, дето не знам отде ми се зареди на компютъра... С готин ритъм, точно каквато най-обичам.

- Трябва да изляза да купя още яйца и козунак. А кога ще се наканя, един Бог знае!

- Никакъв козунак и никакви яйца не ме вълнуват. Като реша, ще отскоча до магазина и ще купя. Мнооого важно!

- Абе този... страда ли, що ли?! Размених с него няколко бележки.

- Я! Това е нещо ново. Мислел съм, че е от най-готините хора във форума.

- Не знам.

- Да вземем да му посветим нещо мило, а? Може стих, може и просто ей така: да го поздравим, че наистина е от хората, които внасят слънчева светлинка, дето и да се появят.

- Мейл му пратих по случай Пасха.

- Знаеш ли, денят днес наистина е особен.

- Мене не ми пука, че съм сама по празниците, ама ми дожалява за тия, дето са сами... Мисля, че стои на компютъра по принцип...

- Че ние да не сме различни? Нали и ние сме сами! Уф! Заел съм се да тълкувам нещо отчайващо злостно, и си мисля, дали не си играя с огъня, котанче?

- Ми ти не си спирал да си играеш с огъня, мен ако питаш!

- Виж, Е. ме вижда като змей. Леле, Змей Горянин... Брях, маааму стара! Пък си мисля, че съм кротък, безобиден, крайно миролюбива мижитурка. Онова, дето тръгнах да го тълкувам, е змийска опасност. Правя се на зайче-байче, ама да не си впери очите в мене това хищно чудовище.

- Ти пък внимавай.

- Никаква обратна информация нямам как се възприема таз поредица есета от "Въведенията". Едно такова сиво безветрие около тез текстове, пък гледам бая се четат. Но нямам логично обяснение за таз притесняваща ме притихналост. Май мнението е: „Ха, още един откаченяк, дето се прави на Голямата работа. Да си драще, що да не!”

- Възможно е!

- Никой не се гневи, не страда, не преживява, не ме дъвче, не плюе, не псува, не размахва юмруци, не си скубе косите. Пък като гледат, че се заигравам с любовни стихове...

- Абе кво ти пука?!

- Големо безветрие по форумите... Обиколих тук-там, поразгледах, животецът едва мъжди, хептен замрел ми се види.

- И аз така направих. Скука!

- Освен да изпържа едни картофки, не виждам какво смислено да добавя към неначенатия салдолллед от камерата на хладилника.

- И аз ще хапна, па после ще се къпя, ще пошетам мъничко и ще боядисам още яйчица. А надвечер или по-късно пак ще вляза в кюто. И без туй съм си самичка.

- Ще си правим компания. Сега мога и да поспя, та след полунощ да пусна още нещо във форума.

- Тук някакви се правят на гърци в кюто, и като им писах на гръцки, духнаха... дим да ги няма.

- Може па наистина гърци да са. Пусни нещо секси на аватара си, и ще видиш как ще долетят като конски мухи! Това верно мъжкарите сме първосигнални и прости, само да се покаже нейде си нещо... ай тъй разголеничко, и хукваме, братче, юрууууш на маслините!!!... Апсилютни сме балъци!

- Целувам те, прегръщам те! - тъй си говорят...

- Гърците ли тъй лафят, не вервам.

- Обич моя. Куклата ми. Хубавицата ми... Това си го имат като здравей-здрасти, дето се вика!

- Ауууу, обич моя! Много изискано некакси.Пък тук вместо здравей-здрасти и обич моя, си викаме "Мамка ти, идиот! Къде басаш през кестермето, копеле смотано?"

- Например: „Ела агапуля му, ти канис?” - Ела обичаната ми, какво правиш? - и т.н. Много е мило.

- Уф! „Ела, обичаната ми!”... и ми се додрайфа моментално.

- Е, що?!

- Мисля си, че един поглед казва много повече от прелюбезните фразички. Като видиш, котанче, че момъкът ти отсреща грейне, що ти е да ти реди любезности! За момичето може и да е симпатично, ама мъжът някак не го виждам тъй чуруликащ и лъстив като кокона Поликсени**.

- Странното е, че и между мъже тъй си говорят: „Ела моро му” - Ела бебето ми - буквално преведено. Ахахаа!!! Например, обаждаш се на приятел и му казваш: Ела, обич моя...

- Ми ако мога, такъв ще го спукам от бой, ако чуя да ми ги бъбри таквиз. Те затова паликаретата са лоши войници на фронта. Пък леглото между чаршафите също е фронт, мамка му! Ти какво очакваш от мъж, който се състезава с тебе в предвземките, като да сте две жени?!

- Айде, айде! То пък българите понеже са много читави... На един нормален досега не съм попадала.

- Котанче, най-готините са естествени и не се дуят като мисир сред пуйките. Ай сиктир! Тук турчинът повече ми допада. Макар и да не може да се мери с нашенския чар, когато нашенецът не е дебела селяндурска кратуна или олигопедерунгел.

- Че такива нормални има ли?! Щото не съм срещала досега! Ти правиш изключение де!

- Има, ама не са кипнали сред гадната лицемерна пяна отгоре. Повечето са момчета бачкатори и малко приказват.

- Или прекалено много приказват и нищо не казват!

- Не говоря за мене, макар че и аз си имам припадъци на простотия, що ли да се деля от чисто мъжките простотии??? Ами-и-и, тия мъжкарчета-работарчета просто не могат да говорят, когато са с момиче. Срамежливци са. Баща ми е бил такъв. Аз не съм - аз съм си винаги бил бъбрива сврака.

- Е, то всеки си има и глупостта у себе си, то е неизбежно.

- И аз мога да кажа, че не съм открил Момичето, Жената... а ето на, нали я видях от плът в онова ресторантче край пътя. Ега си, какъв разкош е да се влюбиш в нещо, което все пак си видял наяве като образ!

- Само образ...

- Тая нежна мълчалива усмивка в очите не може да се появи от простотия и селяндурщина, нали?

- О, много миловидни наглед момци съм виждала, и женички също, ама заговориш ли ги-и-и-и... простотия до шия.

- Изкушавал съм се от жени, които загатват присъствие и те оставят да ги откриеш като синчец в гъсто израслата росна трева. Тя каза само една приказчица: "Май Ви изненадах, нали!" И то тъй казано, че щерките ми даже не са чули, доколкото съдя по реакциите им.

Имал съм само веднъж, доколкото си спомням, подобно усещане за внезапна много мила близост. Преди години за два дена дойде младо момиче да замества някоя от началните даскалици при нас. И значи, влизам голямото междучасие в хранилището към библиотеката да си направя кафенце. И таз непозната тъкмо си палеше цигарата. По вида ли, по какво, усетила, че ми се допуши... Нямах си момиче, пък бе много хубава, как да не ми се допуши! И ей тъй, от волле рече: "Пуши ви се, нали!" с протегната кутия цигари в ръката и запалката барабар...

Е, как па успя от раз да ми влезе в коловоза...

Ако не сте настроени природно на една честота на излъчване: приемник-предавател, как ще усетиш горещия облак флуиди, че буквално те облива от глава до пети?! Инак силиконови хубавици, дето буквално ме оставят безучастен, колкото щеш.

По същия начин момичето, дето си чакаше преди години мъжо от многомесечна командировка, като влезе за пръв път у дома, тръгна по едно време да ходи из апартамента, да видела стаите, демек, като че стаите ми не са най-стандартна строителна конфекция... И в оня миг усетих, че се наточвам като за бой. Абе вдигна ми се адреналинът. И си викам: "Бря, нямаше ми нищо, какво тъй ми се случи отведнъж!" - та препасвам аз престилката, взех да беля картофи на мивката, и... маскирах положението.

- Ахаххахаа!!!

- Себе си можеш да заблудиш като мъж (или жена - при твоя случай), но всеки от нас явно си има фини сетива коя (кой) е за него. То са подсъзнателни рефлекси, за които винаги ми е било чудно как се случват тия заварки между мъжко и женско, особено кога нещата се получват от раз.

tisss

http://vbox7.com/play:0878f8d0#
__________________________________________________

_{* Сайт, известен под името Труден.

** На пловдивски жаргон ще рече: глезла, крайно лицемерно и капризно същество от женски пол. Бел.м., tisss[.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: