Пораснаха и двете дъщерички: едната - въглен, другата - пшеничка.
ПОСВЕЩАВАНЕ В ЛЮБОВ*
На Вера и Надя
Не ни остава нищо друго, дъще, освен на духом слаби да прощаваме. Светът от драмата ни се отвръща, увлечен от нищожества прославени.
Не се отчайвай. Всяко изпитание - от мен да знаете! - не е случайно. Желязото не би стомана станало, ако не бе със белези от рани.
Раняват подлостите, но и дават възможност да узнаем ний какви сме. Обичащият винаги прощава, от Бога само в себе си зависи.
Цъфти гората, зеленей полето, животът продължава и не спира. Любов докато имаме в сърцето, разкошен, нас огрява ни Всемирът.
Ще минат дни, ще минат низ години: сезони хладни, тъжни, дъждовити... Когато вече няма да ме има, вий моята любов ще продължите.
Пловдив, 11 юли 2007 година
tisss http://vbox7.com/play:3d94f23b# _____________________________________________
* Като котета без майка израснахте край мен и не бях най-добрият баща, но дано съм Ви внушил каква велика сила е Любовта! Бел.м., tisss.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|