ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА*
Панаирджийски мадригал, писан с огромно съчувствие към приятел, който си изгуби ума по една ужасно хубава и знойна млада дама, щастливо омъжена и задомена. Затова - уви! – най-великият шанс в живота на влюбения глупак (приятелчето, демек) бе проигран, просто Съдбата се отнесе негативно към неговите мераци
Ах, повярвайте, госпожо! Пълен съм със номера. Просто бе ми невъзможно в любовта си да се спра.
Вий възпламенихте в мене дяволски копнежи, страст; за гърдите ви големи нощем си мечтаех аз.
Ах, да знаете! – целувах устни, шия, рамене... И насън дори дочувах сладичкото Ваше "не".
Вашите очи искрящи даже и в гнева ви лют будеха в мен необятна тръпка на копнеж и смут.
Знам, че бе невероятно да ме разбере човек колко бях щастлив, когато гледах Вашия портрет.
Стихове цял месец бичех, де що мернех празен лист: сричах Вашата девича страст във погледа Ви чист.
Вий за мене бяхте млада свежа пролетна трева – дългокоса, плод на Ада, много чужда при това.
Ах, да знае как завиждах Вашият прочут съпруг, щеше да ме смаже - мижав, и опасен... даже луд.
С гола гръд срещу куршума, щях да му благодаря с няколко прощални думи миг преди да си умра.
Подир месец в мъки черни с пагубната своя страст на женичките неверни днес ще ви ви посоча аз
като истинска съпруга, най-достойната жена - Осмото световно чудо в тия подли времена.
Пловдив, 13 юли 2007 година, Черен петък
tisss http://vbox7.com/play:d844e937# _____________________________________________
* Мадригал - лирически вид, възникнал в старата френска поезия, в който се възпява идиличният селски живот, предимно любовта на постири и пастирки. През ХІV век вадригалът се развива в италианската поезия като любовна песен от няколко двустишни строфи с припев от един стих след всяка строфа. Мадригалите се пишат на италиански език за разлика от песните на латински език. Франческо Петрарка и Джовани Бокачо създават мадригали с идиличен характер.
През ХV и ХVІ век в мадригала все още се изразяват любовни чувства, приписвани на овчари и селяни. Към началото на ХVІІ век този лирически вид се превръща в малко любовно или шеговито стихотворение, в което прекалено много се възхвалява някое лице, предимно жена. Променя се и формата на мадригала - двустишните строфи и рефренът не са задължителни.
Мадригалът широко се използва в салонната и албумната поезия през ХVІІІ и началото на ХІХ век. В Русия мадригали пишат А.П.Сумароков, К.Н.Батюшков, М.Ю.Лермонтов, А.С.Пушкин... Из Речник за литературните термини.
Тоя мадригал по-горе, разбира се, е за смях и удоволствие писан. Бел.м., tisss.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|