Порто Фино ІІ

ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА*

Панаирджийски мадригал, писан с огромно съчувствие към приятел,
който си изгуби ума по една ужасно хубава и знойна млада дама,
щастливо омъжена и задомена. Затова - уви! – най-великият шанс
в живота на влюбения глупак (приятелчето, демек) бе проигран,
просто Съдбата се отнесе негативно към неговите мераци

Ах, повярвайте, госпожо! Пълен съм със номера.
Просто бе ми невъзможно в любовта си да се спра.

Вий възпламенихте в мене дяволски копнежи, страст;
за гърдите ви големи нощем си мечтаех аз.

Ах, да знаете! – целувах устни, шия, рамене...
И насън дори дочувах сладичкото Ваше "не".

Вашите очи искрящи даже и в гнева ви лют
будеха в мен необятна тръпка на копнеж и смут.

Знам, че бе невероятно да ме разбере човек
колко бях щастлив, когато гледах Вашия портрет.

Стихове цял месец бичех, де що мернех празен лист:
сричах Вашата девича страст във погледа Ви чист.

Вий за мене бяхте млада свежа пролетна трева –
дългокоса, плод на Ада, много чужда при това.

Ах, да знае как завиждах Вашият прочут съпруг,
щеше да ме смаже - мижав, и опасен... даже луд.

С гола гръд срещу куршума, щях да му благодаря
с няколко прощални думи миг преди да си умра.

Подир месец в мъки черни с пагубната своя страст
на женичките неверни днес ще ви ви посоча аз

като истинска съпруга, най-достойната жена -
Осмото световно чудо в тия подли времена.

Пловдив, 13 юли 2007 година, Черен петък

tisss

http://vbox7.com/play:d844e937#
_____________________________________________

_{* Мадригал - лирически вид, възникнал в старата френска поезия, в който се възпява идиличният селски живот, предимно любовта на постири и пастирки. През ХІV век вадригалът се развива в италианската поезия като любовна песен от няколко двустишни строфи с припев от един стих след всяка строфа. Мадригалите се пишат на италиански език за разлика от песните на латински език. Франческо Петрарка и Джовани Бокачо създават мадригали с идиличен характер.

През ХV и ХVІ век в мадригала все още се изразяват любовни чувства, приписвани на овчари и селяни. Към началото на ХVІІ век този лирически вид се превръща в малко любовно или шеговито стихотворение, в което прекалено много се възхвалява някое лице, предимно жена. Променя се и формата на мадригала - двустишните строфи и рефренът не са задължителни.

Мадригалът широко се използва в салонната и албумната поезия през ХVІІІ и началото на ХІХ век. В Русия мадригали пишат А.П.Сумароков, К.Н.Батюшков, М.Ю.Лермонтов, А.С.Пушкин... Из Речник за литературните термини.

Тоя мадригал по-горе, разбира се, е за смях и удоволствие писан. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: