Крайпътен ресторант

Из разговори по никое време

ВСЯКА ЖЕНА БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА...

- Чудесна разходка си направих! Дори се запознах с възрастен господин в кварталното кръчме, където ми щукна да вечерям. Бивш журналист, почитател на Хемингуей.

- Сваляше ли те коцкарят му с коцкар?

- Така ми напомни за теб! Не ме сваляше, държеше се благопристойно.

- Не вярвай на стари кримки!

- Ахахаа... Я да видя форум „Секс”! Па ти откога прописа там? „Нашият съвет е да се кротне. Никакви креватни другарчета! Валидол под езика, ако не - две тави слънчоглед или пуканки, и нонстоп латиноамерикански сериали за изоставени девойчета са идеално средство за релакс. Сериалите могат да се редуват с плетене на терлици, бродиране на гобленче или решаване на кръстословици...”

- Бива ли го?

- Ахаха, направо ме утрепа! Чакай да си дочета, че е интересно. Ахахаах, този постинг ме преви от смях. Аааххахахаа... „Напротив: подготвяте се психически, че чувствата Ви са несподелени и ще се наложи да постъпите в манастир.” Ааххахахаа! Аахахаах, този постинг ме преви от смях.

- Това ми е третият постинг там. Вчера пуснах други два един след друг и една кокона се обади: "Ах, това е чудесно!" Е, как да не продължа при такова потупване по рамото!

- Къде си писал? Ей сега ще видя.

- Пак там... Забравих вече темата, но беше нещо подобно, само че погледнато откъм мъжката страна.

- Намерих ги. „При това не ползват презервативи и пердашат наред. Рууучай, ручай баница без хляб! После що имало спин. Ми той спинът е измислен от незадоволена изоставена съпруга. А колко приятно е да си верен на жена си. Съвестта ти - чиста, погледът - ведър, и винаги си готов да рапортуваш за достойно изпълнен съпружески дълг.”

(Той получава от нея клипче, в което онова човече там раздава целувки във формата на алени сърчица.)

- Ще се мяркам там чат-пат, тъй си мисля! - докато не ми свият сармите!

- Че кой ще ти ги свие!

- Па знам ли? Някоя модераторка, дето ще се подразни, че се бъзикам с важни неща. Дамата от форум "Поезия" как ме беше навикала в една тема!

- Направих ти реклама на постигна във форум „Секс”.

- Тъй ли? Я чакай да видя аз! Да видя какво си писала.

- Досега не бях писала там.

- Е, отде да разбера, ако ти не ми кажеш! И какви са отзивите?

- Ми супер си го написал.

- Тъкмо си го чета и се заливам от смях. Като лудите.

- Ми именно, смях предизвиква. Забавно е и остроумно.

- А виж, реакция йок!

- Ти какво очакваш! Конфети и сладки бонбонки ли! Виж, на моето стихо как му смъкнаха рейтинга.

- Да де, права си. Това е смехът от "Ламски"... Там има подобни находки. Предишната ми приятелка сравняваше епизоди от „Историйките на ученика Ламски” с разказите на Джеръм К. Джеръм.

- О, разказите на Джеръм К. Джеръм са супер! Па Джеръм ли се чете, Джером ли... не зная.

- Хич да не ти пука! Между другото, при мен една сутрин към три и половина след полунощ, гледам, мотае се наоколо познат юзър, много добронамерен уж. И ми смъкна рейтинга с една звездичка. Тъй че и тия мизерии ги има, и то точно от хора, с които си бил близък. Това да го знаеш: чуждият човек почти винаги е по-обективен, пък приятелите, особено бившите - пази, боже!

(Отговорът на младата дама – приветливо усмихнато емотиконче.)

- Калина* преди се обаждаше всяка нощ почти, като съм бил на компютъра. Откакто й казах в прав текст, че споменатият по-горе приятел е посредствен, престана да ми се обажда.

- Ми да те оспори де! Да заповяда. Много добре знае нивото и на другите, с които се е заобиколил оня човек. Техните възгледи са заимствувани, техните идеи са отнесени от живота идеи...

- Е, при разгорещен спор знаеш какво се получава... Затова гледам да не наливам масло в огъня. Оня човек като автор е направо безпомощен. Имам предвид ония там Етюди едно, па две, па три... Па май само едничък между етюдите му имаше така... някаква философска идея, при това - защитена артистично. И туй то! Гледам: и печен, изявен отпреди трийсетина години и известен иначе поет как не му спори. Що ще пуска превтасали стари манджи и нищо ново?! „Щото не мое веке да пише”; то е като моженето в оназ работа: може голям да ти е меракът, „ама като си го не моеш”... Тъга, скръб и печал, с три думици казано!

Няколко пъти влизах там, в сайта, и да ти кажа, отказах се, пълна скръб е... Няма какво да прочетеш. Подобно нещо, гледам, представляват текстовете и в ...**, дето много ги рекламират тука. Питали са ме хора от оня литературен сайт що не дам да ми подберат от няколко стихотворения поне едничко...

- Да са живи и здрави! Ма туй е то в общи линии, та ми се струва, че съм на прав път.

- Котанче, имам просветление! От нас по-интелигентни не виждам, по-умни, по-джиджани. Ние, котанке, с тебе сме „връхтът”. Ей туй е то – Пойет и ПОЕТЕСА.

- Ахаха... Съгласна съм!

- Световни. Велики. Величави, направо епохални! И грандиозни също... Уф, „неам думи просто” да изразя колко сме си най-най-най!

- Ай стига де!

- А тъй! Аз като те хваля, ти ще викаш: "Ни мой, ва! Не е вярно туй..." И колкото по-скромно го даваш, аз пък толкоз ще напиням, та като гледат хората отстрани, да си викат: "Брей, тука наистина трябва да има нещо!" Пък по-късно се изяснява, че въпросният голям човек е тюфлек, яко натъпкан със слама.

- Отивам да си направя кафе.

- Бива. Аз пък ще си изгоря една цигара.

(След двайсетина минути...)

- А в нормалните общества ни броят за европейци. Доживяхме. Най-сетне. Оле! Като че ли ще се просветя в идиотиите, дето ни предлага нет-пространството...

- Е, какви идиотии! Ама и ние, котанче, не сме по-различни от останалите. Нали това интернет-пространство всички ние го създаваме с нашите капризи, амбиции, дертове, странности, пък и с нашите красиви постижения все пак.

- Лошото е, че на повечето ни липсва самоирония. Да цитирам ли какво си писал? „Думите имат свойството да заблуждават като логически инструменти; интуитивно мнозинството разочаровани като мен като че съглеждат най-после не политическа парцалена кукла, не духовно джудже, а човек от плът, независимо от странностите му, от претенциите му”. Да, па у нас самоирония бол...”Ей, как замириса на кокоша перушина от довчерашните домашни хищници-любимци!” Ахахаха, сега го чета това нещо от „Въведение”.

- Е, ми на мен па ми е приятно с мене си да се бъзикам, ама да се изгавря най-зле, та да не може никой по-зле от мене! На кого ще му дойде на ум да се състезава как със себе си да се избъзика най-най-зле, и на кого ще му мине през ум, че тия уж бъзици са си откровена форма на самолюбуване. Виждаш ли каква перверзия! Ай сега кажи това не е ли тщеславие, егоизъм, грандомания и всичкото - маскирано като самоирония. Е га си чудовището, е га си дяволът, дето дреме у мен!

(Отговарят му с емотиконче, което изразява сдържана, приветлива усмивка.)

- АХАХА.... (Прибавено към онова човече с целувките във формата на летящи сърчица.)

- После ми разправяй, че си седяла на мухабет с благородник, който ти се клел колко обича Хемингуей! Обаче на посредствения тоз номер няма как да му дойде отръки, понеже трепери петънце да се не появи върху белоснежния му восъчен образ. Тъй че обявявам антракт десетина минути за събиране на разпиления мозък „по скали и по орляци”. Отивам да си запаля одевешната цигара, дето не съм я пушил. Плюс това тъкмо съм си налял чаша бира...

Наскоро се пошегувах със стар познайник в темата "Шкембе чорба" от форум "Политика" и две седмици човекът не се обади, да не би да се наложи да отговори. Изчака темичката за свинското шкембе да мине на втората страница, да се скрие от хоризонта, и те го, пак налице, със старите си салтанати и мурафети.

Тъпо е да се дразниш на човека отсреща. Понеже това може да е талантлив човек, но в ужасна ситуация, и какво да направи?... Да пробива с глава стени?! Има ги, разбира се, там и разни кукери, разни лицемерни дружки, ама те са част от пейзажа, от миманса в театъра, част от играта.

Разбираш ли, приятелят си остава приятел, докато не ти даде ясен сигнал, че се е озъбил да те хапе, да ти къса месо. Давай сега да открием някого, дето заслужава, като се държи наперено и нагло, да му спаднем леееко плондерското самочувствие! Хммммм.

Разкошен разказ ще пусна тая нощ или утре сутринта в "Крайпътен ресторант" за един чешит, адвокат, арменец. Реална личност е, но съм го направил съвършен мерзавец, при това симпатичен... Съчетание от честолюбие, гаднярщини, артистичност и какво ли не още, и се получил стрраааашен образ. Кефя се сега, като почнах да го преглеждам наново, преди да почна набора на РС-то.

(В отговор на екрана пак се появява онова човече със сърчицата, емотикончето, значи.)

- Кажи сега за оная Е. Що ми харесва, па и аз не знам как да си отговоря?

- Ми щото си падаш по жени. Като всички мъже си и ти!

- Демек, неприятен, нали?! Тоя неприятен човек не си показва носа от къщи. Като ходи на работа, поне има някакво разнообразие, среща разни „хора, пътища, автомобили”, а тук, у дома си, е калугер в килия. Май си се харесва такъв, пък уж бил взискателен, ироничен към себе си! Мъжете, дето се вълнуват щуро от жени, си пият кафенцето в кварталното кръчме и забиват мацета по на 28-29 години. Ой, какви мераци ги гонят! Познавам ги. Но нашият калугер не търчи подир жени. Облизвал се е, но не е търчал. Лигите му са се стичали, но не си е помръдвал задника от мястото. Ей на, пере се, бръсне се, подрежда си перушината, па седне да изгоря една цигара и си представя, че мацката ей я на! - щурее по такъв ръб като негова милост... Отвратителен наистина!

- Къде па се видя такъв?!

- Моят съсед - говорим с него за жени, та вика: "Теб коя ще те изтрае с тоя тежък характер!" Викам: "Да, бе! И сам не мога да се понасям, прав си".

- ММММ, то и аз май съм с тежък характер. Ще се прикривам, ама докога ли, чудя се!

- Всички сме с тежки характери, абе все сме хеви метъл.

- Ахаха, хората на изкуството са такива. Ами чешити от класа са всички художници, писатели, поети, музиканти и прочее.

- Та си бъбрим така в същия мухабет с оня приятел, викам му: ако имам жена, всеки ще си знае леглото и стаята. Пък той: ми тогава що ти е жена? Викам: да има на кого да се фукам бе, Митак.

- Т`ва е супер лаф!

- Пък и на Дон Кихот му е нужна една Дулцинея дел Тобозо, да има на кого да посвещава драмите си, раните си от борбата с Вятърните мелници. Кажи сега какво мислиш за таз Е.

- Амииии, не е толкова добра колкото мене! Оле, мале, отиде си циганката... Сама станах циганка да се хваля.

- С тебе само аз мога да се меря, коте. Понеже съм смел човек.

- Аз па викам, че аз се опитвам с тебе да се премеря. Ама толкова ми дал Господ!

- Бъзикът си е бъзик, но вече пишеш със самочувствие, коте. И това ми харесва. Посредственият демонстрира самочувствие, дрънчи на кухо, понеже отвътре се притеснява да не го усетят, че е мишка в трици, пък при теб фразата е грапава, което значи истинска, има преживяване, не илюстрацийка.

Ако има нещо да ти пожелая, то е да разнообразиш темите; пак да има драма, но да излезеш в по-широкото пространство, дето са големите бури. Да чуя дишането на морето, да усетя косите на Гората, която мечтае за своя млад любовник Вятъра, дето ще препуска из нея като хала. Силно стихотворение у теб е онова за майка ти, дето като вълчица си обикаляла край чуждите врати в чуждата страна да я откриеш...

- Аз я накарах да го прочете, като беше при мене за празниците. Разплака се.

- Ей тия драматични парещи стихове, дето хем ти се реве, хем именно болката те държи в тоя свят... ти е силата, котанче. Виждаш ли, не ти говоря мазни приказчици. Всъщност, всеки човек - и най-добре изглеждащият, е една драма, понеже накрая се излиза мъртъв от тоя свят. И за какво са били тогава всичките ни усилия?! Суета... И майната му, че ще си мъртъв, ами всичко, дето е било стойност за тебе, идват прасетата и го съсипват.

- Еклисиаст: «Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър».

- Яж, пий нектар и амброзия, весели се, носи си новите дрехи, оставяй момчетата да те задирят, да си мечтаят да легнат с тебе, бъди весела; и когато ти се реве, показвай се пак слънчева. Нека те пожелават! Пък като ти е още по-мрачно, скрий се някъде в себе си на завет, та никой да не види как страдаш...

Ей такива неща са основа на Голямата поезия от Сафо и Алкей до наши дни. У Сафо го има ароматът на разцъфнали дървета и храсти, който се носи в тъмното, примесен с дъх на водорасли, на море, на сушена риба и на свободата да обичаш плътски.

- Мдам! Май завиждат някои на развитието в стиховете ми? Що ли не се учудвам на това!

- Относно Е. те питах не за стиховете й, а за излъчването. Ти долавяш ли нещо от това, дето си мисля, че долавям: чарът на мълчаливото голямо и знойно момиче?

- По скоро, жена... Не виждам момичето у нея! Но жената виждам. Харесва ми, че оставя у читателя своята недоизказаност. Нещо, което обикновено липсва у младите, нагърбили се да творят поезия.

- Е, всяка жена би трябвало да има у себе си едно момиче, което е била в детството си, и то или я прави дяволита, придава й чар и непринуденост, или - ако глупачката го е удушила! – седи ми поезията й на такава дама плоска, едноизмерна като скована от шперплат. Май ще се мушна в леглото.

Едва гледам, пиша ти като в просъница... Иде ми нещо идиотско да ти кажа... Ето, виж! Всяко заспиване, котанче, може да бъде възприето и като малка репетиция за смъртта. Затова гледай слънчево на живота, докато сме в играта, докато имаме мечти и знойни плътски мераци под мразовитото звездно небе.

А сега кликни върху линка, дето ти пращам. Таз кънтри мелодия носи толкова, ама толкова многозначителен наслов!!!

Пловдив, 14 юли 2007 година

tisss

http://vbox7.com/play:dc94d249#
____________________________________________

_{* Името е променено, а текстът е от януари т.г.

** Пропуснато име на много известен литературен сайт. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: