МИНАЛОТО ЛЯТО
На Ванчето
- Знам какво направи миналото лято!
Ти миналото лято, мили, беше друг.
Обеща ми сватба, лъга ме, докато
си легна с мене като бъдещ мой съпруг.
И сега дори не ме поглеждаш, мили.
За друг омъжена, мечтая си за теб.
- Глупости! Навярно си кроила
с мъжа сегашен... Нека е проклет!
- Да бе, да! А кой ми галеше косите?
Кой устните ми разрани до кръв от страст?
И кой изтрепваше се час по час да пита
дали до гроб ще съм му вярна аз?
- Приказки! Какво ли не е склонна
да бъбри младата жена във смут!
Нали от мен бе вечно недоволна!?
И кой наричаше ме смахнат шут?
- Да, вярно е, наричала съм всякак
ужасните ти щуротии, мили мой.
Но знай, че само в тебе е вината
с мъжа си днес да нямам миг покой:
да го избягвам, да съм му сърдита,
тъй зла и хладна в брачното легло,
да ми се ще съвсем да го изритам
и да проклинам, мили, своята Любов.
За всичко си виновен ти, за всичко.
Ти миналото лято с мене беше друг.
Като вълчица ме остави да се скитам
омъжена, а всъщност без съпруг.
Пловдив, 21 юли 2007 година
tisss  http://vbox7.com/play:a319144d#
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
