НЕТИ - ЖЕНА ПО ПРИРОДА
- Защо среднощ сама дошла си, Нети, и как могъл бих да те утеша!!! - Аз викам, първо прибери ръцете, че негодува моята душа.
Ще взема да те хлопна с нещо тежко и после има дълго да кървиш... - Така е, стават и човешки грешки, но боже, колко хубава си, виж!
Къде гърди тъй хубави ще видя - налети и изящни като плод! - Не пипай, глупчо, че съм ти сърдита; в кошмар превърна милия живот.
Нали разбрахме се, че - невъздържан, ама съвсем не ме привличаш ти? - Какво тогава... Сам ли да се вържа, когато тъй примамлива блестиш!
- Седни си, мили, кротко в своя ъгъл. Обичам да те гледам тъй щастлив, тъй нежен, мил... И не в глупака кръгъл, а влюбена съм във мъжа учтив.
Обичам да те слушам как говориш и знай, че щом самичка се реша, ще смъкна роклята си и на воля ще дам да ми се радваш от душа.
Пловдив, 30 юли 2007 година
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|