...Макар за миг видени, макар и отдалече, щом двама се обичат, на "ти" със тях съм вече.
Жак Превер, из "Барбара"
ГОВОРЕЩИТЕ ВЪВ СЕНОТО
На Сончето Пехльова
- Защо ти е таван, когато небето цялото ще имаш със гроздове звезди? - Така е, мила, но на лято, когато нощите са тихи и сгушена до мене ти.
- Иззад захлопнати прозорци ухание как ще усетиш от полските треви, жита? - Не ще усетя. Но в умора желая зиме в студовете с теб да се приютя.
- При мен е тесничко и шумно; съпруг и две дечица дребни, аз - друга там... - Така е. Но това са думи, а ти на мен си ми потребна, че ми омръзна сам.
- Какво предлагаш да направя? Нима съм луда да зарежа граденото дотук! - Но аз обичам те такава, очарователна и свежа. По теб съм луд.
- О, да! Чудесно е, мой мили, ала не ще съм вечно млада, така че - забрави! - Ужасно е, че ще ми липсваш. Без тебе дълго сам ще страдам. Целувай ме и си върви.
- - -
Така си бъбреха в сеното ония двама. И защото омъжена бе тя, прегърнати, опиянени един от друг току пред мене не ме усетиха в ръжта.
Обърнах се и отдалече реших, че трябва да ги пазя от зли очи и тая нощ. ...С мъжа й пихме цяла вечер: бедата си той ми разказа и ромът хич не беше лош.
Пловдив, 5 август 2007 година
tisss http://uk.youtube.com/watch?v=noAsXh-I_sQ&mode=related&search=#
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|