Казваш ми: „Ти си художник и поет и трябва да си щастлив, че си художник и поет”. Но аз не съм нито художник, нито поет, Мей. Прекарах дните и нощите си в рисуване и писане, но „аз” (тоест моя Аз) не е нито в дните, нито в нощите ми. Аз съм мъглявина, Мей, аз съм мъглявина, която покрива нещата, но никога не ги обединява. Аз съм мъглявина и мъглявината е моя самота и моя самотност и в това е моят глад и моята жажда. Нещастието ми обаче е, че тази мъглявина е моя реалност и тя копнее да се срещне с друга мъглявина в небето, копнее да чуе думите: „Не си сам, двама сме, знам кой си".
ДЖУБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН – ИЗ “ПИСМА”...
Блестят с доброта и уравновесеност двата фрагмента, които предлагате с линка, amauta. Дойде ми на ум сентенция от документален филм за покоряването на Арктика, която вкратце звучи ето тъй: "В тия нечовешки условия, където боговете се сриват в пепелта, а смирението се въздига царствено..."
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
