Има ли някой сред тях, който да знае, че зад песните ни има песен,
която не може да бъде предадена в звук и няма акорди,
които да я уловят? Има ли някой сред тях, който някога ще опознае
радостта на нашата мъка и мъката на нашата радост?*
ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ
Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми;
за турчин, мислех, трябва да е черен,
а той бе рус и луничав дори,
когато търсех си приятел верен.
Припалвахме преди да стане пет
и тръгвахме със двата беларуса:
аз - килнал нимбата на слаб поет,
а той - развял пред мен косата руса.
В оная добруджанска мараня
с две ремаркета всеки из браздите,
с по седем пласта бали и назад -
по осем курса дневно съм отчитал.
И вечер в Гурково, в едно кръчме
ракия пиехме с големи чаши:
Наджми - във ъгъла и насаме,
а аз естествено - сред хора наши.
Тъй гласовити, сладкодумни, тез
омесени от глина добруджанци
говореха за българската чест,
за песни, за жени и за поганци...
О, как съм се гордеел покрай тях!
Издувал съм гърди, с тях песни пял съм
и късно посред облаци от прах
в Тригорци се завръщахме пияни.
Три дни преди рождения ми ден**
за малко с трактора да се претрепя
и "нашите" минаваха край мен,
че всеки норма гонеше човекът.
Наджми тогаз единствено дойде,
подаде ми ръка като приятел
и онова разбито ремарке
извлякохме със него от браздата.
Седяхме дълго после във нощта;
той кротко там живота си разказа:
при скъп любовник - милата жена,
а той - със три дечица, сам наказан.
Не рече лоша дума, не прокле,
в смирението му нямаше покруса.
...Обгърнал го със длан през рамене,
по-свой друг и до днес не съм почувствал.
Пловдив, 10 август 2007 година
tisss  http://uk.youtube.com/watch?v=Q1STF-a8mt4#
_______________________________
* Из "Писма" на Джубран Халил Джубран.
** Тридесетият ми рожден ден. Стана това на 4 август 1977 година. Бел.м., tisss.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
