Порто Фино ІІ

Какво става с теб?*

СВЕТЛИНАТА НА ОТМИНАЛИТЕ ДНИ

Вместо отговор

Хлапета тънкокраки, босоноги,
уж кротки, а ужасно докачливи -
деца, забравени дори от Бога,
растяхме като бурени сред нива.

Джендемтепе бе детското ни царство
и махалата - наша територия,
където сред кавги и сред коварства
се учехме цинично да говорим.

Със камъни се биехме, с юмруци,
тарашехме крайградските градини:
ту някое дърво с тояга брулим,
ту зобаме къпини и глогини.

Или се гоним голи по Марица,
картофи крадени печем из къра;
подир сакат или след хубавица
подсвиркваме ехидно и се кълчим.

И колко пъти с разкървена тиква
прибирал съм се див и разтреперан
и тъй от ранното си детство свикнах
със Злото да съм "мера според мера".

О, нас не са ни глезели бащите,
че бяха истински мъже корави:
те бият първо, а пък после питат,
а ти каквито щеш си ги разправяй!

Размазвай сълзи, артистично хълцай,
но сбирай издръжливост във душата,
полегнал мрачен, разкървен на хълбок,
изритан от баща си в тъмнината.

И точно тук, и точно днес си спомням
с печал и малко влага във очите
как изведнъж открил съм се свободен
под Нечий взор, долитнал от звездите.

Пловдив, 12 август 2007 година

tisss

http://uk.youtube.com/watch?v=tkJNyQfAprY&mode=related&search=#
___________________________________

_{* Въпрос, получен на ЛБ тая сутрин. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: