Из разговори по никое време
БИЛА СИ И ЩАСТЛИВА, НАЛИ?
- Какво прави днес, коте?
- Изпратих маминка на летището и спах до обяд.
- О, това ще го отбележим в протокола за официалните гости. Била си щастлива с мамето, нали?
- Е, между нея и мъжо трябваше да поделям времето, така че да няма сърдити. Трудна задача си бешe!
- Все пак нея не всеки ден я виждаш, пък мъжо, предполагам, винаги ти е под ръка, когато не се държи за полите на неговото маменце.
- Ахаха, абсолютно! Ще заиграе един ден ножицата по тия поли.
- Ще се наложи да го отучваш от тия вредни навици, тъй-тъй.
- Хм!
- Поставяш ребром въпроса, кратко и ясно, и действаш според отговора решително. Иначе ще ти съсипе живота това маме!
- Хитринки ще се налага да пускам в действие.
- Защо хитринки? Това е основен въпрос, който предварително трябва да изясните. Пък човекът ти да знае все пак, че е още по член 68 от Кодекса на труда, т.е. временно нает с изпитателен срок за годност.
В отговор получава набор картинки от ICQ-то: намигващо с оченце емотиконче плюс клипчето с дамата, която си върти китките на ръцете и хвърля лъстив поглед. Та продължава нататък по хлъзгавото:
- Какво ти сготви мамето за празника? Имаше ли изненади?
- На Коледа бях с маминка, а на Нова Година сестра ми беше с нея. Всъщност, тя сготви и отиде на гости у сестра ми, а аз бях с възлюбения на заведение.
- Помислих, да не си карала пак на содичка, солети и близалки...
- На близалки?!!... Ами да.
- Бреей! Завиждам им на някои хора – изписва той, и в отговор на монитора се появява Овнюто-мутра, който ръси с картечницата яки откоси, демек празни си автомата, както казват в тъпите рекламки за справяне с типично мъжкия проблем при летците от гражданския флот. При бойните пилоти вероятно го няма проблема, понеже са именно „бойни пилоти”. - Ами предястието?
- Какво за предястието?
- Разните процедури по отпочване на храненето, де... Чета тук за стриптийза, та не знам откъде ми мина през ум, като няма връзка с темичката ни.
- Е, що да няма!
- Днес си мечтаех за прозрачна нощница и разбира се, горещо момиче вътре в нощницата. Ама и това не мога да си обясня що ми дойде на ум. Има тук една котанка, мисля да я питам защо тия мисли напоследък ме връхлитат в гръб и с кухненския нож в ръката, когато се разминаваме.
В отговор получава емотикона за учудване, та пита за всеки случай:
- Какъв трябва да е Принцът, който ще те изкефи върховно и ще си го пожелаваш още и още...?
- Че съществува ли тоя Принц, се чудя!
- Само което не си си пожелала, само то не съществува, котанче.
Отговорът е човече с ореол на светец в добавка към възклицанието:
- Това не го знаех!
А той продължава нагоре по стълбата, която води стръмно надолу:
- Тъкмо ми се стовари върху тиквата, та и аз се шашнах, ама е велико откритие, нали?
- Сега ли ти се стовари?
- Сега. Докато си мислех за момиче, с което ще пия кафе някой ден, па може и уиски. - И понеже получава Емотикончето-светец с нимбичката отгоре, гузно допълва: - Леле, какви сме с тебе светец и светица!
Има клипче с Някакво същественце, дето - извадило нокти, се спуска по стена, та ноктенцата му оставят бразди, и таз "прелест" е съпътствана от писъци на отчаяние. Това животинче се плъзга по монитора пред възрастния мъж и той не успява да се удържи тревожен да не запита:
- Да не хукна към летището, ей? То полети по никое време няма.
- Жалко! – отвръща младата дама. - Обаче с мисъл мога да бъда навсякъде, нали така?
- Точно тъй е – съгласява се прошареният. - И най-важното: в една само нощ многократно и неизменно можеш да стигаш върха, хич даже да не слизаш от Седмото небе.
В отговор на пратената от нейна страна усмивчица във вид на емотиконче, той праща Заека, който плаши, бръмчейки: „Бу-у-у... Бу-у-у”. Плаши гаргите зайо-байо, ами!
- Всъщност, шампанското е вкусно може би заради изстрелването многократно на виното от бутилката; а това при половината човечество това нещо може да е и многократно, стига да е добър мъжественият хубавец, който посяга да махне тапата.
- Брех, умна мисъл! – долита репликата й заедно с Емотиконче-светец.
А прошареният продължава:
- Това става обаче не от раз, а след като двамата свикнат да си общуват край масата с блюдата. – И като получава окуражаваща усмивчица във вид на емотиконче, задълбава съвсем: - Случва се, ако отварячът не бърза за никъде, та и баааавничко многократно да се труди пред широко затворените очи на сътрапезничката, въпросната сътрапезничка да си виси и да се поклаща като отронен есенен лист там нейде между Шестото и Седмото небе. То става обаче не от раз, а като свикнат да си общуват край тая маса, отрупана с блюда. Три четвърти от кефа е представата, че някой заради тебе е в екстаз, даже си е забравил името и несвързано повтаря: "Още! Още! Моля ти се, не спирай. Ох, ще ме убиеш. Ай-ай, това е наистина Върхът". Открих стихотворение, което ми създава представа тъкмо за това реене между Седмото и някое от по-долните небенца. Дали го е замислила тъй женицата не ми е ясно, но тъй си го тълкувам.
След всяко изречение в по-горния пасаж дамата отсреща го окуражава с по едно усмихнато емотиконче.
- Изобщо кулинарията е Изкуство на поднасянето, а не на Самото плюскане – приключва той.
- Аха! Това е госпожицата или госпожата от сънищата ти... Да, ясно ми е коя е. И какво още...?
- Чувствам се като нудист на плаж от текстилци пред Вашите лъчезарни очи.
- На кого пишеш сега?! – долитат низ гневни реплики. Ето ги тия реплики впрочем: - Какво е това „Вие”? Аз не съм въпросната госпожа. А по нея можеш да се захласваш, колкото си щеш... още и още, и още! Да, бе! Копнеж по неизвестното. – И всичко това е следвано от Ядосана муцунка, поредното емотиконче от набора на ICQ-то. На което пък той тържествуващ, кой го знае защо, й праща Оназ дама с лицемерно приклопените оченца, която точно това и казва: „Да, бе, да! Нали ми вярваш?”
Върху монитора му се явява Човечето, което казва: „Харесвам те!” по английски. И той, като всеки мъж в неговото положение, когато са го засекли в крачка, изненадали са го по бели гащи, както е стародавният израз, свири отбой:
- Ами действителната дама е дебелана с увиснали меса, пък аватарчето й ми създава илюзията за Принцесата, и разбира се, всичките там проекти относно Седмото небе и многократните полети във висините са си дива мъжка измишльотина.
Леко усмихнато емотиконче изгрява на екрана му и той се спуска по хлъзгавата повърхност от двусмислени фрази, ама тоя път замита следи, прикрива се. Та ето как звучат жалките му увъртени оправдания:
- Няколко мъжки сърца видях разбити около въпросната особа. Може и театро да е било, ама тез Рицари от ордена „Разбити сърца” явно не успели да разберат какво е да следваш илюзията си за Принцесата.
Две благосклонно усмихнати и едно мноооого намръщено... три емотикончета общо, се сурват вкупом върху монитора му, придружени от възглас, изписан с надебелени букви, което ще да значи вероятно „внимавай, драги!” – та мъжът бърза да успокои невидимата събеседница:
- Предпочитам да си лягам сам пред идилията скучновата бъбрива "осомба" да ми се мотае наоколо в размъкнати чорапи, кисела и чорлава, с всичката посредственост на занемарена Евина щерка.
- ЛЕЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕ... Сега, като се замислих, съм баш такава "осомба", с тая разлика, че съм мълчалива.
- Има две-три принцески около трийсетте, които ме вълнуват леееекичко. Но май вече „неам нерви”. Е, ти сега къде се слагаш при цоците бе, коте! – Тоя протест върви с клипчето, в което Симпатяга раздава целувка във вид на алени сърчица: - Поздрав от игумена на манастирската килия.
- Ай сега... килия!
- Освен с висналите си меса, Ева трепе у мъжкия свят всякакво желание за ласки и с бъбривата си досадна уста, та ни прави заклети отшелници. Тия монаси, повечето здрави и прави мъже, дето щуреят за женска плът, случайно ли „зарязват свето” и презглава тИчат да се заврат в манастирската самотия при съзерцанията на небесните светила и Божията промисъл!?
В отговор тя му праща Емотикончето, което се плези.
- А тъй, оплези ми се!!! То аслъ какво друго за естет хем простичък, хем претенциозничък!
- Ахаахаха! – това "ахаха" иде с Дружелюбното емотиконче и той й пише:
-Тоя образ е най-готиният, щото е уравновесен, реално гледа на света. – А подир малко, като случайно сетил се пита: - Няма ли нещо интересно по телевизията, та бръмчим тук двамцата с тебе?
- Мене тук си ми е интересно – отвръща младата дама, та кой знае за какъв дявол мъжът пита:
- Знаеш ли каква мизерия е бракът, ако случиш на неподходящия обект за размисли и страсти? А! Знаеш ли това? Ще ми е интересно да те видя омъжена и да ми дойдеш някой ден, ама сама, и да седнем тогава да си бъбрим за семейните сладости и нерадости.
Междувременно й праща клипчето, дето някакво разстроено Японче-самурай си прави харакири. Потресаваща картинка, няма що. Па и допълва самоубийството на японския рицар с репликата:
- Край, свърши, издъхна завалията.
- Е, ти хубаво ме успокои! Няма що!
- „Майтап бе, Уили!”
- Спомена „подходящ обект”, ама за мене няма подходящи обекти.
- Ми като гледам, от нас по-обичливи няма в целия свят. Другите обсъждат секса като за медицина и физкултура. Мислила ли си някога как ще изглежда евентуалната ти дъщеричка и ти как ще си я обичаш, именно понеже е естествена? Обожавам чара на женствеността и мразя Посредствеността, когато е в раздърпана рокля и с развени по ветаро нечисти коси! За тая дошла от въображението ми Принцеса цикъл стихове ще пробвам да напиша, коя обаче ще ми позира гола? Това е въпросът.
- Е, що пък гола?
- Ще рече: с оголена душа, заради изкуството да се живее? Е, па трябва да има поне две пръстчета сексуална интрижка. Инак постно седи. Все едно да питаш художниците що предпочитат да рисуват излегнало се в сластна поза голо момиче, а не рисуват, да речем... Бе, ти повече от мен ги знаеш тия художници! Идиотите налагат табута относно секса и момичето, сякаш това не са ужасно важни неща. Все едно да ми турят табела "Не гази тревата!" Че как тогава да не я газя тая тучна морава!?
- ТАКА Е! – Дали случайно с едри букви го е изписала?!
- Всъщност, културата, котанче, започва от отношението към сексуалното у човека. Тя - културата де! - пак там и свършва.
И се сипват стихове на екрана пред него:
Ако съм някъде сълза в окото ти,
или пък рана, дето да я превържеш,
ако съм някъде, но не в съня ти,
нито в леглото ти, да те събуждам! -
тогава питам: къде съм?
Но никой не ми отвръща.
Навярно съм Никъде, където
винаги ще се завръщам.
Хихихи! А може и:
...нито в леглото ти, да ме събуждаш!
или: ...нито в леглото ти, да те събуждам!
- Подреди ги тия перлички в сборник с твоите дяволити илюстрации.
- Дяволити!??
- Да, котанче. А сега да те попитам. Нравствено ли е да не пожелая хубава жена, само затова че е омъжена...
- Че що, като е омъжена?!
- ...и очевидно ме предизвиква с хубостта си, с погледа си, със замълчаването си и с всички онез сладки и отровни коварни женски оръжия???
- Кои са тия оръжия според тебе?
- Отмятането на косите и беглият блестящ като прожектор поглед, хвърлен през рамо, да речем.
- Та нима е забележимо това?!
- Зависи кого облъчва чарът й! – И сега той праща на своята невидима събеседница клип от набора на програмката ICQ с Онова симпатично човече, което казва: „Харесвам те”: - Можеш ли да направиш версии на това човече с други симпатични и мили послания?
- На кое човече?
- Ами това, дето застава на един крак с разперени ръце и се прави на аероплан.
- За други версии освен Сънчо не се сещам.
- Доспа ми се, котанче. Тая сутрин съм станал в два.
- Лелеееееее, ами така кажи де! Хайде по леглата. Ходом марш!
- Аз по леглата; ти, котанче, по любов.
- Стига с тая „либоф”. И в моето легло си спя от време на време.
Пловдив, 14 август 2007 година
tisss  http://uk.youtube.com/watch?v=D1Fcaro25Ek&mode=related&search=#
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
