ВАСИЛ
Васил седи на трикрако столче под асмичката. Слънчевите лъчи косо бият от юг и русата му коса, току-що мита и влажна, блести. Препасал се е с хавлиената кърпа през кръста и позараслата рана малко над пъпа розовее. Като натисна леко с два пръста, в едното й крайче се появи мътна капка. Последните седмици кажи-речи почти я беше забравил, не го болеше, но тая гной хич не е на добре.
Февруари, пък небето се избистрило, синьо посиняло. Планините далеч на юг се не виждат - от омарата ли, от мъглите ли по склоновете им... Завет е в дворчето, оградено с висок кирпичен дувар, и кокошките се разхождат из вчера прекопаната градина. Чува тяхното "ко-ко-ко", изпълнено със задоволство, чува и мъжката гугутка, кацнала върху изкорубената стряха да вика ешчето си. Обяд, ама не е гладен. По едно време някой се сурна като сянка откъм задната страна на къщата и ей ти го Маньо, носи пръстена купичка пчелен мед.
http://www.zazz.bg/play:d18824fe
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
