Порто Фино ІІІ

След хиляди години
ще има други хора
и всяка клетка в тях
ще се къпе в любов...
и навярно
ще им се струват странни,
неразбираеми,
човешките вълнения
от нашия свят...
Та ние се движим
почти слепешката
в океани
от чувства, мисли и дела -
всеки гледа пред себе си
и всичко уж вижда
но тъй малко разбира,
горкият, сам...
защото себе си дори не познава,
а камо ли светът голям...
голям и толкова различен,
измамен, смеещ се и безразличен,
понякога точен,
понякога безличен,
понякога нежен,
друг път циничен...
тъй често объркан,
неразбиращ, неразбран -
вероятно би искал
да потъне в земята от срам!...

Да, сигурно така ще стане след много години, навярно - струва ми се, че стоим в зората на комуникациите: комуникациите между хората, комуникациите с природата и светът - те всички участват в един процес, наречен "живот"...Не мисля, че хората се разбираме добре днес - някога е било по-лесно защото възможните варианти са били по-малко и въпреки това са били нужни много хиляди години на човечеството за да стигне до там...

Иначе, благодаря ти за хубавото стихотворение. Ако те интересува, кое е това твое еротично стихотворение, което толкова много ми е харесало - ще ти кажа! Сега не си спомням как точно се казваше...То е било писано преди доста години, предполагам...Касаеше секса с жена ти, но беше посветено на друга жена...Тогава ме порази това, че беше изпълнено с такива чисти и силни чувства, а не беше посветено на жена ти.../сигурна съм, че ставаше въпрос за жена ти, защото се говореше нещо за двете ви деца, които тя е родила!/Толкова хубаво беше написано - помислих си, че тя е най-щастливата жена и ... "паднах" доста от високо!...Не знам дали ще ме разбереш, но аз така помня стихотворения!

- пълна трагедия съм!

Екстри: