Ако един ден разберете, че вашето животинче е неизлечимо болно или вече е достигнало дълбока старост и се мъчи от несгодите на възрастта бихте ли го приспали? Знам, че това е много тежко и вземането на такова решение би било истински героизъм, но ако така помагаме на животното, бихте ли го направили? Смятате ли, че това е убийство или е спасение?
Ще ви дам пример с една моя позната, която имаше кученце пекинез цели 17 години. Но то остаря, зъбите му изпадаха, костите го боляха, едвам се предвижваше и дори избягваше да го прави...Лежеше по цял ден в едно креватче, направено специално за него. Навън почти не излизаха, защото то не можеше да върви от болки в костите. Хранеше се трудно - все пак нямаше вече зъби, а от устата му миришеше. И тя, моята позната предпочете да го преспи, колкото и мъчно да и се струваше...
Понякога си мисля, че ако знаех по-рано, че ракът на Люси, котката ми която умря, след като беше оперирана, е в този напреднал стадий, сигурно щях да я оставя да живее, докато не се появят първите признаци на влошаване...и тогава може би щях да я отърва от мъките. А аз в стремежа си да я спася, защото твърде много я обичах, я подложих на операция, т.е. на една мъка, която я обречи на смърт...
--------------------
"Животът е огледало - усмихни му се, за да ти се усмихне и той!"
|
Евтаназия при животните - За и против
Отговори
Цитирай
