Мильо - един от талисманите на някогашния артистичен бедняшки Пловдив.
И ей я – по налъми, нахлузени на босо, кварталната клюкарка с осанката на Крез пак чепка заядливо световните въпроси пред група пияндета – мъже с висока чест.
Под мишницата с хляба, от фурната току-що изваден дъхав, парещ, - минавайки край тях, кварталната Принцеса те все пак не пропущат и я приветстват шумно със дрезгав мъжки смях.
Одумват я цинично, и там – ръце разперил, кълчоти кльощав задник махленският чешит; явяват се обаче куп милиционери и цялата компания застива с мазен вид.
Колона камиони дрънчи, дими, пърпори – излита на учение по Пещерско шосе с оръдия прастари, но вапсани наново. Под старите зенитки Джендемът* се тресе.
Войничета - три роти, от баня се завръщат; последният отляво с фенера във ръка хлапе да спи отпраща при майка му във къщи, а то му отговаря: „Иди ти, аз не спя!”
Край пътя, под салкъма стар кон агонизира. Каручката разпрегнал, стопанинът-простак кълне и псува всичко – и Бога, и Всемира. И пада от небето виолетов мрак.
Това е оня Пловдив - градът на мойто детство със колене ожулени и спукана глава; тук всичките му образи съвсем са неуместни, но Боже мой, навярно Любов си е това.
Пловдив, 2 септември 2009 година
tisss
____________________________________
* Джендем тепе (от тур. "Дяволското тепе") - най-високият пловдивски хълм. Според археолози горе някога имало култово тракийско светилище в чест на горските нимфи. Бел.м., tisss.
-------------------- Истината има спокойно сърце.(Уилям Шекспир, 1564-1616)
Re: Порто Фино ІІІ
