С един мой другар се караме за тея точки и прави поне от пет години. И както си се караме и си караме, доникъде не сме я докарали ))
А ти скочи сега и с един замах съчини цела теория ))
Де да беше всичко толкова просто 
Гледам, че когато се появяви проблемичен възел в теорията ти, вместо да го развържеш, просто го прескачаш, и продължаваш да цепиш все направо. Подобни подскоци съм забелязала да упражняват доста видни философи-софисти. Зенон и Сартър са най-известните измежду тях ))))
Сартър например - като се заплете порядъчно в камара от логически грешки, вместо да ги разплете, прави един елегантен поетичен подскок, измъква се от обърканото кълбо и изпява някое стихотворение. След което се приземява с шум и грохот в нова софистична каша ))))
|