Запленени от всичко наоколо неусетно стигаме и до края на каньона, откъдето изневиделица, от тесните скали пред очите ни се разкрива величествена гледка към Съкровищницата.
Не мисля, че има снимка, било то и най-професионалната, която да може да покаже красотата на тази сграда. Представете си все пак как са се чувствали някога посетителите на града, когато е бил действащ такъв. Изумителна е прецизността, с която е издълбан всеки детайл. Пред това мисля, че и Пирамидите в Египет бледнеят от гледна точка на изкуство и прецизност. Най-малката грешка е можела да стане причина да се изостави сградата и да се започне нова. Самото дълбане не е било трудно като усилие - самите скали са меки особено след дъжд, но това от своя страна също крие риска от грешка. Сградите са се строили от горе надолу и ако виждате дупките от двете страни - те са служели за прикрепяне на скелето. И за по-добра представа за перфекционизма, ето само един детайл от сградата:
И след първият преход е време за почивка, арабско кафе, сувенири... просто сядаш, гледаш, спираш дори да снимаш...
Но още сме съвсем в началото и тепърва предстои разходката в самият град, който след всеки ъгъл открива прелестите си.
След Съкровищницата поемаме покрай Улицата на фасадите, които се предполага, че са били административни сгради
След тях е амфитеатъра в ляво от пътя (не помня за колко зрители беше, но беше много)
а срещу него в отсрещните скали са издълбаните гробници, като най-крайната и най-голямата е била за царя.
Разбира се, и по тях пъплеха хора като мравки 
Оттук започва и участъка на камилския транспорт, който на висок глас се предлага от камиларите 
а в края на този участък е и "паркинга" на камили, някои от които почивайки си служеха и за модели на художници
а други просто лениво се излежаваха...
А като атмосфера, докато се разождате, представете си глъчка не само от туристите, но и от малките "търговци", предлагащи картички, камъни (наистина хубави и явно събирани не точно от алеите на туристите) ...
Всички тези хора, които са ангажирани с транспорт, сувенири или просто стоящи и наблюдаващи туристите са местни, които допреди 30-ина години са живеели вътре в самата Петра. И до днес те я чувстват като своя, въпреки, че отдавна Кралят е построил жилища, в които те без да плащат нищо могат да живеят, а тези жилища са в непосредствена близост до Петра, на един от хълмовете в края на маршрута.
А ние продължаваме с разходката си и ето ни при "жилищните" домове Отвън се виждат формите на сградите
но от по-близо няма как човек да не се почувства като участник от сериите на Флинстоун
Голямата стопанка на малката къща
И при прозореца на съседите, чийто естествено цветове на скалата не мога дори да коментирам, толкова са изумителни
които явно ги няма, но поне да видя какво готвят...
И ето ни вече почти накрая, където ще имаме обяд, но преди това още един храм... на който не се качих 
Не можехме да повярваме, че сме изминали почти 6 км, а не бяхме кой знае колко уморени. Освен това имаше още достатъчно време за обяд и разбира се, качване до Манастира.
И тъй като вече бяхме в района на магаретата, наоколо беше пълно с такива, и момчета, които предлагаха за по 5 динара да ни качат с магаре до горе. Е, аз на магаре се бях качвала някога като дете и бях падала, но в случая реших, че след като сутринта се качих на кон, защо пък да не се кача и на магаре. Още повече, че в групата имаше други ентусиасти за магарета, та... речено-сторено Повярвайте ми, и сега като се сетя се чудя с какъв акъл го направих, и въпреки, че сега се смея, не мога да опиша ужаса,който изживях поне в началото И за да не се чудите кое толкова е било ужасното, ето няколко снимки от пътеката, по която се качват магарета и "други туристи"... В началото докато тръгнем държахме дори фотоапаратите в ръце с готовност за снимки, но много скоро след това забравяш всякакво снимане и единственото, за което мислиш е как да се държиш и да не паднеш Това е в началото на пътеката... все още полегата
после става по-стръмна, започва изкачване по стълби, по които трябва да се разминем с пешеходци-туристи и ... други магарета, а отстрани се вижда ето това
Нали сте чували фразата "Запъва се, като магаре на мост". Е това го видях в действие Ако срещу магарето има турист, то спира, но не мърда и не тръгва, докато туриста не се отмести. Проблема обаче идва, когато се срещнат две или повече магарета... И досега ми е като сън как се разминавахме с тях. Освен това част от стълбите са всъщност гладки и заоблени камъни...
И по тези стълби минах с магаре... 
На всичко отгоре, понеже тръгнах последна, магаретаря реши, че трябва да настигнем останалите от групата и пришпори магарето ми, няма да казвам колко стени забърсах. Единственото, което ме успокояваше, беше, че от преди знам, че магарето когато се качва винаги избира най-сигурният и удобен път. Така са се правили и пътищата по склоновете някога - натоварва се магаре и се пуска да се катери, откъдето минава, оттам минавал и пътя, защото точно той бил с най-малко съпротивление. Макар, че... при тази тясна пътека не знам как си избираше пътя... Разчитах, че и магарето иска да остане живо и можех да разчитам само на инстинкта му за самосъхранение Но наградата ми беше, че настигнах останалите от групата и дори нещо повече, от последна, в последната отсечка моето магаре, набрало вече скорост изпревари едното и ... пристигнах предпоследна. Абе като на Формула 1 бяхме  А на моето магаре накрая вече и крачетата му трепереха
Оттам с още разтуптяно от язденето сърце продължихме още около 300-400 м качване и стигнахме до Манастира.... Гледката определено си струваше целият изживян ужас от качването ...
Разбира се, някога това не е било Манастир, но в по-късни години известно време в него са се били заселили монаси, оттам остава и името му. Запазена е само фасадата, но е наистина величествено, макар и не толкова пищно, колкото Съкровищницата. От Манастира който иска и има сили може да се качи и на Платото, от което се открива гледка към цялата равнина, пустинята Вади Рам, а някои твърдят, че са виждали и Червено море... Не е нужно да казвам, че и там имаше хора, докато някои си почиваха и/или просто поемаха от енергията на това уникално място
Кратка почивка, освежителен сок от лимон с мента и обратно надолу. Този път обаче дори не си помислихме за магаре, още повече, че слизането със сигурност е още по-трудно и рисково и от качването.
Всъщност от професионална гледна точка се чудя как изобщо се позволява това да се случва, риска наистина е огромен. Но така или иначе риск има и при пеш качване - на места скалите са толкова загладени, че ако не внимава човек лесно може да се подхлъзне и да полети в пропаст. В този смисъл качването до горе не бих го препоръчала на всеки, не само заради самата умора (разстоянието до горе е не повече от 2-3 км).
Като слязохме Хинди дали сериозно, дали на шега ни предложи ако не ни се ходят 6 км назад до изхода, да се качим на магарета и да отидем през хълма до селото, откъдето да дойде да ни вземе буса... Е, нямаше желаещи, а аз мисля,че до края на живота си повече няма да се кача на такова животно Оттам лека полека тръгнахме назад... умората явно вече си каза думата, щом започнах да заглеждам доста камилите (а преди години се бях зарекла, че на камила също повече няма да се качвам ). Не рискувах, също и с двуколките, които тръгваха от Съкровищницата към изхода, които само като гледах как подскачат по калдаръма и скалната пътека по каньона, не исках да си предствавям как ще ми се разместят вътрешностите
И да, връщането определено е по-трудно, но се преборихме. Хубавото беше, че имахме целият ден на разположение и за щастие никой не бързаше да тръгваме към Акаба. На практика изкарахме там почти целият ден от 9 до 15,30-16,00 ч. В същото време много често тази екскурзия се предлага и с трансфер от Акаба , което означава, че в Петра влизат някъде към късният преди обед. Самата Петра затваря врати в 7,00 вечерта, но предвид, че още беше зима и става тъмно в 5,30...
Да не пропусна да кажа, че освен дневно посещение, се предлага и нощно такова, което е в дните: понеделник, сряда и четвъртък, цената беше само 12 динара. Мога само да мечтая да видя Петра нощем, осветена от фенери и свещи, а в при Съкровищницата обикновено има концерт, доколкото разбрах класическа музика... Ако ви се удаде случай, не пропускайте тази възможност, но при всички случаи е добре преди това да сте видяли града и денем.
Това е само един малък поглед към Петра, останаха толкова невидяни неща - Хълма на жертвоприношенията, гробниците отблизо... освен това продължават разкопките и скоро ще има още открити обекти за посещение на територията на града.
И да, напълно заслужено е обявена за едно от чудесата на света.
Толкова за днес, а утре ще продължа с Вади Рам, Акаба, Джераш и малко от Аман
Редактирано от Тaис (13.03.2010 22:19)
|
Re: Йордания - най-модерната арабска държава
Отговори
Цитирай
