Япония

Япония изникна малко случайно в плановете макар винаги да съм искал да видя това място. Есен - търсене на морска дестинация някъде из южното полукълбо - случайна промоция на Air France към тази част на света - решението бе взето за около 15 минути Япония трябваше да е само изходна точка към голямата азиатска почивка , а се оказа черешката на пътуването.
Каквото и да бях чел и чувал за тази страна на място нещата щяха доста да ме изненадат. Сега когато всичко отмина признавам пред мен си , че никога , никъде не съм бил толкова впечатлен не толкова от модерната част и красива старинна част на страната , колкото от хората . Може да звучи клиширано , но хората са тези които правят тази страна истински невероятна.

Полетния план беше София-Париж-Осака като времето бе разпределено между два дни за Осака , три дни в Киото и пет дни за Токио. Умишлено пропуснах забележителности в съседство , защото не исках преживяването да се превърне в безкрайно препускане ... е това се оказа невъзможно , но пък болката в краката си струваше

След близо 20 часа по летищата скочих с двата крака в японската одисея. Странно първоначално няма и грам културен шок. Явно съм добре трениран от азиатските обиколки. Това е третият по-големина град в Япония от около 3 млн. души и търговска столица на страната от векове , а целият регион Осака-Кобе-Киото е над 17 млн.

Тук за разлика от Европа няма гастарбайтери , защото освен национализма според законодателството за да наемеш чужденец трябва да му плащаш повече от средното за страната.Затова и единствените чужденци са представители на световни концерни , банки , или наистина много добри специалисти в своята област.Да минем на по-прозаични неща ...приятно е с отварянето на вратата капака на тоалетната да се вдига автоматично, следва подгряване да ти е топличко накрая може да избираш между опции душ и биде ...трудно занапред ще живея без тия екстри По - надолу има снимки. Тук са 7 часа напред от България и не знам колко десетилетия в развитието , но пък аз си я обичам Деня приключва с разходка из вечерна Осака - това е някъде час преди полунощ и клубовете тепърва отварят. Който си мисли , че японците са някакви роботи нека си го избие от главата. Напротив младите са много по-шантави от всичко което може да видите в Европа , но за това по - нататък. Накрая не мога да пропусна поразяващата чистота и кал дори бездомниците са си подредили кашоните изрядно ... луда работа. Разбира се тия неща не ги научих за ден , а в период на няколкомесечна подготовка , но виждам , че всичко прочетено и споделено е точно така

Спалнята на бездомник ... всички бяха като по калъп чисти , подредени

Пред заведенията неизменно има макети с менюто

Зарекъл съм се да се обзаведа с такова нещо

Тук изписвате на плочки ли листче желанията си

Младоженци

Замъкът на Осака който е срината през войната , но по-късно педантично възстановен - едно много спокойно място за следобедна разходка.

Пролетта е на прага

В Япония са мнго популярни така наречните love hotels - много млади живеят докъсно с родителите ск и нямат терен , но има и много костюмари които водят секекретарки и колежки за едно
но бързо в обедната почивка

Местните са обладани от манията по електронни игри и ротативки и навсякъде е осеяно с огромни игрални зали

На върха е най-добрата наблюдателна площадка в града , като при ясно време се вижда Кобе отсреща в залива , но времето ме притискаше със страшна сила ...

--------------------
“Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.” Никос Казандзакис.

Редактирано от canon (29.03.2014 15:08)

Екстри: