Защо искам да спечеля зелена карта

В началото - имам се за справящ се човек тук в България. Компютрите от малък са ми били голяма страст. Бях току що започнал студент в академията в родното ми градче и ме поканиха да започна работа в компютърният център там. Това беше професионалният таван за този град. Работех и се дивях, че ми плащат заплата за нещо, което така и така правя за удоволствие почти денонощно. Минаха няколко години и ми "отесня". Кандидатствах за работа в големият град. Одобриха ме и с един сак дрехи, стек цигари (подарени) и пари за един наем акостирах в столицата. Мина време от тогава. Към ден днешен, работя пак това което винаги съм работил в едно от добрите места за това в България – в един от телекомите ни. Изплащам си апартамента, лизинга на колата, жената си стои у дома и гледа детето. Идилия.

Но тази година кандидатствах за зелена карта и то със 100% увереност, че е най-доброто нещо, което може да се случи на мен и семейството ми. Обичам държавата си, но не харесвам това в което тя е превърнала народа си и в това как се отнася към него. Останалото по-надолу е лично мой възглед, от моята си кула, и разбира се, че за много хора истината е съвсем друга.

Не харесвам управляващите ни. В какъвто и цвят да са. Не приемам за нормално родителите ми да са работили цял живот за тази държава и на старини да зависят до голяма степен от децата си, понеже с 200 лв. месечно физическото оцеляване е по-скоро висш пилотаж. Не приемам корупция да е второто име на държавата ти и целодневно да съм заливан с новини за кражби и измами в огромни размери на държавно ниво и след време същите тези не само да не са получили правосъдие, но и да управляват. А най-страшното е, че хората приемат това с усмивка от безсилие като поредната констатация. За безнаказаността свързана с битова престъпност, побоища, убийства … просто не е нормално. Положението не е много по-различно от онези соц времена, когато всичко ставаше с помощта на „моя човек“. Независимо дали искаш да си прокараш ВиК или си извършил криминално деяние – имаш ли правилният „мой човек“ всичко е възможно. Частен, честен легален бизнес в реална нормална конкурентна среда – няма такова животно.

Но най-големият проблем за мен е манталитета на хората. Аз не се изключвам от тази група. Живота и реалността в която е поставен народа на тази държава го е направила лош. Повсеместната бедност е направила хората озлобени, пресметливи на дребно и факири в изкуството на тарикащината. Не приемам за нормално „прекарването“ (без значение комшията ли ще е, продавачката, работодателя или държавата) да е повод за положителна емоция и чувство на удовлетворение от себе си. Тук увеличаването на финансовото състояние върви успоредно с повишаване на същите в сферата на арогантността, агресивността и чувството, че законите важат само за останалите. След над 20 години демокрация, чувството за беззаконие и безнаказаност са нещо нормално за България. И не вярвам, че българина ще се промени. Баща ми вярваше някога. Бях малко дете а той слушаше „Свободна Европа“ на често заглушавани честоти. После обикаляше по митинги на СДС и всичко беше една невероятна еуфория за едно ново начало. Не искам децата ми един ден да видят в очите ми това, което аз днес виждам в очите на родителите си. Има нещо сбъркано в нас. Защото сами сме си направил това. Един политик беше казал, че сме лош човешки материал. Макар и доста първично като изказване, мисля, че не е кой знае колко далеч от истината.

За това кандидатствах за зелена карта. Знае ли човек – може и да спечеля. Всъщност адски искам да спечеля. Не че в САЩ живеят само едни прекрасни хора, чакащи ме с нетърпение да дойда за да ми плащат една хубава голяма заплата. Но има едно нещо което се обобщава с думите ново начало, включващи в себе си мечтите, ентусиазма и най-доброто, което можеш да извадиш от себе си в името на самоуважението, себедоказването и бъдещето на децата си. Обичам България, но не съм сигурен, че тя отговаря със същото на народа си.

Екстри: