Не се подигравам милейди,а го ценя!Не ценя това което имам,но ценя това което нямам.Ред не съм имал никога,но интересно ,че не съм усещал липсата му като нещо друго освен като свобода.Прост пример -да вземем два тъждествени гардероба и условно ги назовем -гардероб А ,и гардероб В -разликата между тях е само в начина на съхранение на съдържанието.Естествено и нормално е разхвърляния гардероб да е моя ,а подредения на човек какъвто и да искам не мога да бъда.Когато ми трябва нещо си,от моя си гардероб,операцията търсене не е потребна.От всяка една дреха,чорап ,килим ,чорапи,потници,чергилото на колата,планинската палатка,или надуваемият дюшек все се подава някакво крайче носещ кода със специфичния и цвят или обособена форма /не бих могъл да сбъркам дръжката на чадъра,със кривката на шнорхела,или гардеробния пожарогасител със червената шапка на дядо Коледа въпреки че често във вихъра ги наблюдавам че се държат един до друг по близо отколкото доброто възпитание следва да допуска /Та трябва ли ти нещо,просто го гепваш и почваш да теглишшшшш........почти е изключено изтегленият килим ,плувка ,или потник да се окаже нещо различно от желаното А подреденият гардероб В /нека допуснем смело ,че тай е на Туриста / Царящия Ред е Порядък потдържа мълчание и хлад близък до абсолютната нула-творческите процеси са замряли ! килимите въобще не са допуснати до потниците и многообразието на характерите е заменено от строгия поглед на глутница сгънати хавлии -всяка отговорник за реда и дисциплината на своя ред.Смразяващо!!!!!!Концлагер!!!!! Не бих могъл да търся нищо!!! то търсеното както винаги ще бъде на някакъв заден ред-затиснато...подтиснато......унижено ......с наранено самолюбие.Та нали обличайки такава дреха тя ще излее цялата си горчилка във лъчезарната ми аура и ще тръгна необяснимо защо тъжно замислен ,влачейки крака Мерси съм му на реда! И както все казва колегата Нилс Бор -"Само лабораторията на некадърния химик е подредена"