ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Астрология

ШехерезадаМодератор
Anima
****

Регистриран на: 24.05.2004
Мнения: 7214
От: София
Ретроградна Венера и личните взаимоотношения
    #1883394 - 30.08.2007 18:54

Все се канех да напиша нещо за ретроградната Венера по отношение на партньорските взаимоотношения и все нещо друго изникваше, докато не получих една много тревожна бележка. Ще цитирам част от нея тук:

... ретроградна венера ми разгони фамилията, - буквално казано.
....
Как да реагирам на ретро венерата, която заплашва с венерините си истории да прати половинката ми в други ръце / то това вече е факт де/ , а и той не се дърпа.



Венера - планетата, в която отправяме взор астролозите, когато става дума за взаимоотношения, за любов, за всичко красиво, което вълнува окото, за божественото проявление на любовта. Планетата, която прави света привлекателно място, която с финния си чар и тънкия усет ни омагьосва завинаги, която ни кара да се радваме и възхищаване, учи ни да се отдаваме - на другите за да стигнем до онова съвършено усещане, което ни слива с божествената хармония на космоса - наречена простичко неземна любов.

Тя е тази, която ни изпълва с неземна любов, но питал ли се е някой защо ли методите за осмисляне на любовта са толкова болезнени.
Пак тя обърква всичко, когато тръгне ретроградно по небето - Венера, която се грижи за плътските удоволствията и естетическите нужди ... Пак тя е винавна, когато ни кара да се чувстваме нехаресвани, необичани, неприети, безполезни, несъвършенни, когато любовта не е постигната, когато няма кой да ни боготвори и обича, тя ни кара да се чувстваме сякаш света е рухнал пред нас! Пак заради нея помръкваме тотално и започваме да забелязвмаме само грозната суета на света. Ако я няма ... ако любовта изведнъж си отиде ...
ако Венера за миг ни напусне, какво ще остане тогава ... само пепел ... от рози? Или под пепелта ще открием, че се крият диаманти?

Същата тази Венера, която освен, че има отношение към красотата хармонията, плодовитостта, креативността, творчеството, силно повдига и темата за мира и войната, справедливостта и споразуменията, за дипломацията и успешните дипломатически ходове ... Аз не искам да изреждам всичко, на което е символ Венера в астрологията, искам само да напомня как в древността са виждали загубата на Венера и колко романтично са пресъздали какъв би бил света, ако нея я нямаше ... Това лято бяхме свидетели на съвпада на Венера със Слънцето, който се осъществи почти в сърцето на Лъва - знак на сърцето, на сърдечните връзки, на авантюрите, на творческото вдъхновение и т.н. Там Венера преди да изгори в лъчите на Слънцето срещна по пътя си Сатурн и активира мунданната опозиция на Сатурн към Нептун за последен път. Ако можех да пиша легенди, като тези писани преди хилядолетия в древния Шумер, бих създала най-красивата приказка за Венера, тази Венера, която това лято беше поставена на жертвения олтар ... срещу Нептун и окончателно изгуби смисълът на съществуването си, погуби се част от чара й, когато беше заставена от Нептун /при точната мунданна опозиция на Венера към Нептун и същевременно съвпад със Сатурн/ да принесе в жертва любовта си на олтара на Бога на Времето ....

Така на 30 юни 2007 година, Богинята на Любовта пожела да потънат в забвение всичките й мечти, надежди, желания за по-красив и по-справедлив свят за двама, да се раздели с всичко, което обичаше да прави с любов, да положи на този олтар навиците си, с които беше свикнала да живее и които й доставяха толкова много удоволствия и наслади, да се радели с онова, което вършеше и й беше по сърце и душа ... да се превърне в несретница ... и блудница, да изпадне до там, че да усети презрението и строгостта на Сатурн, който при всеки жест изискваше от нея да се прощава с нещо ценно - с хората, на които най-много е държала, с любимия човек, с любимите занимания, с любимите улици, с любимите очи ... с красотата, с усмивката, с чара си, с любовта, която излъчваше към целия свят ... и без която не можеше.

Сатурн на 30 юни я подготвяше, като изискваше от нея да направи жертвоприношението и остави най-скъпото, което има. Той искаше да я извади от схватката на Нептун и да я пречисти, да я направи силна и безпристрастна, да й покаже кое е най-стойностното, кое е най-ценното в живота й, кое е истински красивото, кое е безценното и би могло да издържи проверката на времето и кое не си струва да взема със себе си, защото мъдрия Бог на Времето - Сатурн знаеше, че й предстои най-страшното - да се срещне с ослепителното Слънце и то в сърцето на Лъва, в миг когато ще е объркана /ретроградна/, когато ще е изпълнена със съмнения дали е толкова красива и божествена, благородна и желана, колкото би трябвало за своя бог Слънце /Венера транзитираща през зодиакалния знак Лъв/. Преди да срещне Слънцето и Сатурн на 6 юни с встъпването й в знака на Лъва, тя беше посрещната като кралица, най-красивата, най-чаровната, най-обичаната, беше гледана с възхита от всички, беше пръснала и засяла любов в сърцата и беше покосила Слънцето с чара си, а то й се възхищаваше от разстояние, без да посмее да я докосне. Стигаше му да я съзерцава денем до себе си и да си представя, колко бляскав ще бъде трона му, ако само за миг поне й позволи да се полюбува на света от него...

Тя вървеше жадна за любов през знака на Лъва и колкото по-навътре навлизаше, толкова по-влюбена ставаше. И колкото повече се влюбваше, толова повече забравяше за задълженията си - за хармонията, за това че може да предизвика война, ако любовта й бъде изсипана толкова обилно над света ........ защото всеки ще бъде жаден да има колкото се може повече от нейната любов. Опиянена и горда Венера вървеше през юни и по своя път сипеше усмивки, щастливо и палаво съблазняваше ... не признаваше нито грях, нито морал, тя просто тържествуваше подкрепена и окрилена от следящия я възхитен поглед на Слънцето.

Но не щеш ли в своя път един ден (1 юли 2007), тя се озова пред безмилостния строг съдник Сатурн, тя си спомни че има отговорности, че живота не е само тържествено шествие, нито е изтъкан само от влюбени погледи, нито само от усмивки и весело чуруликане на синигери, нито е толкова лесен, колкото се пее в песните и поиска да има любим до себе си за цял живот, като тайничко мислеше за божественото Слънце .... Но точно тогава строгият Сатурн беше толкова омекнал от срещата, че бащински й проговори, дали знае, че щом е пожелала да се хвърли в обятията на Слънцето - ще изгори и я попита дали е готова да ослепее за цялата красота на света и с нея всички на земята да ослепеят за красотата, попита я още дали е готова да жертва цялата романтика, която блика от песните, дали е готова да се раздели с плътските удоволствия, защото Слънцето ще опустоши душата й и ще я превърне в пепел, дали от рози или от диаманти, какво значение ... след като вече никой на земята няма да може да различава кое е стойностното и непреходното в живота .... Попита я би ли се жертвала до степен да оглушее, да онемее и да остане без душа, само и само да се докосне до върховната власт на Слънцето, за да се почувства за кратък миг възкачена на престола му и само за някакви си минути или секунди да бъде негова Кралица и властваща над душата му и и само някакъв кратък миг да се чувства като Кралица на света ??? ... Но Венера погледна закачливо и безгрижно строгия Сатурн и му отвърна "Аз толкова силно го желая и толкова много искам да го прегърна и целуна, че не ме интересува дали света ще остане без очи за красотата на деня и нощта ... на природата ... не ме интересува, дали хората ще останат без вдъхновение за да творят и множат красотата на земята, нито ме итнересува дали ще остане любов на земята, която да я съхрани за вечни времена, защото любовта е по-силна и по-велика от всичко останало и аз искам да я изпитам и да й се отдам до край, дори да изгоря във нея! Готова съм да жертвам всичко" - и Венера съвсем не разбираше, че отричайки любовта към хората и природата, обрича всичко земно, което носи удоволствия и всичко ценно, което е родено от вдъхновението и любовта ще потъне в забвение, нито осъзнаваше че самата тя ще ослепее и оглушее за цял живот, а с нея и хората на земята, че ще посърне хубостта й, а с нея ще помръкне и красотата на земята, че ще умре песетна на птиците, ще помръкнат очите, които в нощта се прегръщат и влюбено гледат Луната, тя изобщо не си даваше сметка какво ще си причини и какви ще бъдат последиците на земята .... Сатурн погледна тъжно след Венера и потъна в дълбок размисъл. Как да накаже Венера, която е забравила, че е там на небето не за да се влюбва и да загубва умът си, не за да изгаря и да се погубва, а за да раздава от любовта си на хората, да изпълва с красота земята. А Венера за пръв път искаше да слезе от трона си и да се превърне от божество, на което всички влюбени сърца благодарят ... в обикновен човек, за да изпита сама насладата от любовта. Сатурн продължаваше да се чуди как така Боговете позволиха, когато тя прекрачи прага на знака на авантюризма и любовта, в същото време пълнолунието да е в знака Козирог, където той ще властва и закриля със всички сили и средства добрата стара спътница на Слънцето - Луна. И се маеше как по времето, което е отредено на всеки простосмъртен като време, в което да срещне и се влюби в истинската си половинка, ако такава дълго е нямал. Недоумяваше кой ще събере отново онези, които си принадлежаха, но той беше разделил с години за да изпита любовта им ... как, как беше възможно точно сега Венера да се самозабрави и да не довърши делата си ....

Сатурн замислено почеса брадата си и въздъхна дълбоко "Горко на тез, които винаги били са двама през нощта и пазиха семейното огнище ... " /Венера ингресия в знака Лъв, точно след Пълнолуние по остта Рак-Козирог/ Закани се на Слънцето, че ако продължава така с закачливи погледи да примамва Венера, ще го охлади от страстите му, само да му падне в ръцете ... и зачака .... знаеше, че един ден Венера ще се върне при него.



Венера в своя път побърза да разкаже на всички колко щастлива се чувства /при съвпад с Меркурий/ и започна да пише писма /транзитираща през знака Дева/, как е смаяла и покорила Слънцето, как го е очаровала, колко божествено се е чувствала, но ще забрави, че Луната спи по-често в постелята на Слънцето и че то изцяло е погълнато да я зарежда със светлина и живот, че тя е неговата кралица, така било е и така ще бъде. Че само те двамата могат да съхранят живота на земята, а нейната роля е само да го облагороди и да го направи привлекатлен, романтичен, естетичен и го дари със сетивата на насладата ...


А старата любов на Слънцето - Луната и неговата вечна пленница ще остане объркана и разколебана, когато прочете възхитата в очите му по друга. Ще помръкне, ще се скрие Луната от лицето на нощта и ще се опита с това да напомни на Слънцето, че имат дом - земята, че имат деца - хората, че само двамата могат да се грижат за тях. Слънцето, като дарява и изпълва земята с живот, а Луната - като го съхранява и се грижи нежно за него.
Но сега тя се почувства стара, грозна и нежелана, и тъкмо да се срине ... насреща й изневиделица се появи свъсеното и сбръчкано лице на Сатурн. ... Той строго изгледа изподвежди и я смъмри "Дъще, как можа да се усъмниш в светлината си, как можа да се усъмниш в красотата си ... как не разбра, че душата ти е пристанище свято за твоето Слънце?" И за да я доуспокои й каза, че Венера е оставила всичките си атрибути при него, преди да се яви на среща пред Слънцето, че след тяхната среща тя ще е сляпа и глуха ... странница в нощта, че няма да е същата и толкова ослепително красива и така тя ще може да си върне Слънцето, но използвайки присъщите й качесвтва - да не забравя никога, че само тя може да стопли с уют домът на слънцето, че само тя може да влиза тихо на пръсти в душата му, че само тя може да го нахрани и напои след дългия ден, че само нейната светлина може да разтопи сърцето му, защото отразява цялата му същност и то с помощта на нежността и топлината на нощта ... Че нейната свтлина е неотразима и само тя, ако пожелае може да го прегърне и засенчи трона му. И само тя може да стане пълновластна господарка на света, ако Слънцето го няма. Успокоена Луната побърза да настигне Слънцето преди Венера да го е докоснала, за да го дари с най-нежната прегръдка на света, за да му припомни колко силно е привързана към него, за да му каже, че би се грижила до гроб за него, само и само да го вижда усмихнат и пръскаш светлина и живот навред по целия свят и вселена, че само той може да стопли и дари топлина на земята.

Бедната тъжна Венера, тя не знаеше, че ще жертва всичко, нито знаеше, че Сатурн я чакаше да се върне при него, за да отвори отново очите й, като й върне всичко, което беше успял да вземе от нея и да й помогне отново да седне на трона блестяща, малко тъжна, но отново раздаваща любов за хората...

Не случайно в древността срещата на Венера със Слънцето е била символично сравнявана със слизането на Венера в Ада. Легендата за Ищар /или Инанна/, в която се разказва как слизайки в ада - Ищар трябва да се раздели със всички земни атрибути на властта - скъпите накити и дрехи, за да стигне до последното предверие на ада и да може да премине. И не случайно когато слиза в ада е я чакат до до 3 дни да се появи отново, и ако не се е появила пращат да я спасяват, защото всички знаят, че няма ли я Венера на трона й, земята ще бъде погубена и вече нищо няма да е същото, природата ще е умъртвена и вече нищо няма да вирее на земята. Венера, която символ на любовта е символ и на плодородието, както всички астролози знаем впрочем.

В една от легендите се разказва, как Венера жертва любимия си, за да бъде освободена и след освобождението си от прегръдката на Слънцето, тя се превръща в Луна, където вече е достойна царица на рая и се превръща във вечна спътница на Слънцето...

А развръзката в другия мит за Венера съм я представила в темата по отразяване на последната конференция съм, където съм цитирала пресъздаденото от Румен Колев.

Ах, тези легенди и митове ... Всеки път когато се докосвам до тях съзирам нещо много мъдро - като това, че любовта наистина е до брака, а после е готовността да поделиш отговорността над живота, който може да се роди от Любовта и после поемайки тази отговорност всички жени се превръщаме в Луни - господарки на рая, онзи рай, който сами създаваме ... и оставаме вечни спътници на Слънцето, като не забравяме, че трябва да се грижим и създаваме уюта и щастието на домът, в който живеем. И ако любовта е градивното начало, то в последствие общата грижа за дома и желанието този дом да съществува такъв, какъвто сме мечтали някога да го има ни държи в здрава прегръдка и двамата.

Да, по своя път един и същ Венера ще ни напомня, кое е най-стойностното в живота и ние всеки път ще трябва да превъзмогваме и жертваме нещо от себе си за да съхраним изградения дом - смеха и живота, който кънти между стените му, но никога не трябва да забравяме, че ако подложим на съмнение дори за миг любовта и за миг се прокрадне недоверието - Венера ще бъде безкомпромисна и ще се скрие в прегръдката на Слънцето, за да ни покаже за миг какъв е Ада на земята.

Нейно величество Венерата, в своя обратен ход през Дева, ще накара всички влюбени да се почувстват съвсем обикновени, пренебрегнати и необичани, докато шества ретроградно през Лъва, ще мисли, че връзките се разпадат, но всъщност ще е объркана ... Така както се чувстваха всички безполезни и поради това необичани, докато обръщаше хода си в знака Дева ...

Затова ще посъветвам всички, които искат да си изяснят взаимоотношенията с половинките, да не го правят в периода, когато тя се движи ретроградно, защото никой от двамата няма да знае какво всъщност иска или няма да е готов да каже с точност нещо категорично.

--------------------
The best way to predict the future
is to create it !


Редактирано от Шехерезада (05.09.2007 16:31)

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!     Уведоми модератора

Тема Автор Публикувано
* Ретроградна Венера и личните взаимоотношения ШехерезадаМодератор 30.08.2007 18:54
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения *Eva*   31.08.2007 00:21
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения фантом   31.08.2007 01:35
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения *Eva*   31.08.2007 07:31
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения ШехерезадаМодератор   31.08.2007 12:44
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения chir   31.08.2007 13:17
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения Лилит   31.08.2007 09:08
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения ШехерезадаМодератор   31.08.2007 13:27
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения Paty   02.03.2009 22:45
. * * Re: Ретроградна Венера и личните взаимоотношения zlatence   04.03.2009 19:24

Допълнителна информация
0 регистрирани и 5 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Шехерезада 



Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 5814

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.018 seconds in which 0.001 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.