Корени на еротиката

Корените на еротиката в архитектониката на битието

Еротизмът започва от една изначална и несподелима болка и също така изначалния напор тя да бъде анестезирана. Еротичното действие експлицира едно обреченото в най-дълбок смисъл витално желание, опитва сe да приобщи тази несподелима болка към друга, сякаш някак парадоксално те ще се взаимоанахилират. Еротизмът болезнено дълбае в собствената нищетата и чрез разкриването й се бори да гравитира върху нея. Нищетата пребивава като подтисната злокачествено клетка, която расте като ембрион – на тъмно, без въздух, в някаква водна пробойна на битието. Когато се изкара навън, пред другия, на светло и безводно тя се изчиства.
Еротичният акт е сакрално-символистично действие, което посяга към дълбинно-тайнственото. Заемайки този модус на пребиваване в гравитираща убежна точка, въображението поражда образа на действие, в което човекът е по-силен от някаква застрашаваща тайнственост, която носи потенцията за деконструкция и анихилация на всички непървични пластове на битието.
Еротичният акт “призовава” присъствието на тази потенция, изкарва я от тъмното, и точно с това я лишава от нейните енергиини източници – тайнственото и дълбинно пребиваване. Така се “кастрират” вторичните пластове на битието, откъсват се от своята връзка с изначалното битие.
Вторичните човеко-конструирани пластове на битието са лишени от съвършенство и са нечисти, това е човешката нищета. Еротиката разкрива нездравото в човешката природа, то тя е един вид акт на локално преодоляване, поради което еротиката не е нездрава или болна, а преминава през епизоди на болезненост. В тази екзистенциалната драма на сблъсък с нищетата, еротичният акт става модус на анестезирано гравитиране върху нея, върху човеко-конструираното битие.
Създава се усет за своеобразен, нерефлексивен и недискурсивен сблъсък с изгубените корени на личното съществуване, волята е насочена и търси нещо радикално извънстоящо и надхвърлящо личното битие като отделен индивид. Търси се тайнството на живота, в неговата чиста потенция, в един вид пред-екзистенциална фаза. Сблъскват се от една страна потенцията за анихилация на човечността на битието и връщане към неговата пре-натална фаза, и от друга - изначалното витално желание.
Някак парадоксално еротиката е дефинирана като културен феномен, но в разбирането си за еротичното стигаме да дескрипции, чужди на културно обусловените рамки на пребиваване и тълкуване. Така се налага да потърсим източникът на нагона, такъв, какъвто е бил в пред-културния стадий на човечеството, извън културно локалните светогледи. Това е изчистване от съвременния контекст, в който има битовизация на сексуалното общуване, битова рамкираност, обособеност, внедряване, рутинност на пребиваването на еротиката, дори и концептуално битовизиране. Еротиката симптоматично да се стеснява до предочакваното, познатото. Търси се удоволствие, близост, разтоварване от стреса, от социалната “репресия” и предразсъдъците или пък се следват социални провокации, които са културно обособени феномени. Те не са източници на тази първична енергийна структура, в която се поставя човекът на първичната, вградена в основата на битието еротика. Вместо статуса на форма на живот радикално прицелена към собствената си тайнственост, има диахронично отчуждаване от еротиката per excellence, стига се до повърхностни, елементарни модуси на пребиваване, еротичното се изгубва в сексуалното или любовното.
Еротичното общуване е ритуал, в който се излиза извън битовия ситуационен контекст, профанно отвърдениете рамки на възприятие и самовъзприятие “поддават”, открива се една чиста недискурсивна и нерефлексивна аперцепция за фундамента на битието.

p.s. Моля за критични коментари

Редактирано от Ms.Fleria (24.05.2007 11:51)

Екстри: