Да ти разкажа ли за осмия ден на надеждата, когато жаждата скърца като пясък във зъбите? За всичките седем утра` като слепи вълчета скимтяли - прегладняло очакване в студения скут на зора абортирала млечните сънища, за всичките седем молитви, неизпросили милост за никого - да ти разкажа ли? Когато осмият ден се измъква, стиснал зъби, на светлото тишината е празна и кънти от проклятия - писък на гарвани надушили зимата. Осмият ден не е ден за молитви. Осмият ден е ден за разкъсване на седем живота копнежи. Осмият ден е ден за потъване до най-дълбокото дъно в душата, където се мразя и омразата храня с безсилие, където отричам се и анатемосвам и сила, и слабост. И всичко е свършек до свършека... Осмият ден не пълзи като милост по вените. Осмият ден е лавина от въглени, която помита всяка илюзия.
Но точно в осмия ден си спомням как се танцува със огъня.
-------------------- http://winbg.com/sybka/
|